Уилям Грифин - По заповед на президента

— Какво казахте?

— Казах: кога наредихте на майор Милър да го провери — преди или след като легнахте с него?

— Не мога да повярвам! — каза Патриша Уилсън. — Просто не мога да повярвам! Казал е, че съм легнала с него? И вие му вярвате?

Мери Леонард кимна.

— Да, така каза той. И аз му вярвам. Както и директорът.

— Защо, без да признавам нито за минутка, разбира се, той би казал нещо такова?

— Е, вероятно е решил, че да легнете с чуждестранен журналист след такова кратко познанство не е безопасно поведение за регионален директор на ЦРУ, омъжена жена при това, и че агенцията има право да знае.

Патриша Уилсън изгледа гневно Мери Леонард.

— Вашият приятел не е немски журналист, мисис Уилсън — каза Мери Леонард. — Той е американец, офицер от разузнаването, който работи под директните заповеди на президента. Задачата му е да открие грешките и недостатъците вътре в самите разузнавателни агенции. И е открил една.

Тя срещна погледа на мисис Уилсън и остави думите да стигнат до съзнанието й.

— Мисля, че разговорът ни приключи, мисис Уилсън, нали? — запита Мери Леонард.

Патриша Уилсън излезе с гневна крачка от офиса на директора Пауъл.

На борда на „Лиър 45Х N5075L“

23.01 градуса северна ширина

88.01 градуса западна дължина

Над Мексиканския залив

09:30, 10 юни 2005

— Мисля, че отсега нататък ще е по-добре, ако престана да ви наричам полковник — каза Фернандо на Торине. — И започнете да играете ролята на пилот под наем. Имате ли нещо против?

— Да, разбира се. Наричайте ме Джейк…

— А докато се справим с проблема с мексиканските обичаи и емиграция, мисля, че ще е по-добре да ме наричате „мистър Лопес“, а Чарли — „мистър Кастило“.

— Разбира се — каза Торине и се усмихна. — Изглежда, имате усет за такива неща, мистър Лопес.

— Не, въпросът е в това, Джейк, че самолетът ми има неограничен, независимо от честотата, независимо от разписанията, достъп до мексиканското въздушно пространство. Обикновено пътуваме до Мексико сити, Оаксака или Бахиас де Хуатулко, но не мисля, че някой ще се разтревожи, като види, че сега целта ни е Козумел.

Видя любопитството, изписано по лицето на Торине, и му отговори:

— Семейството има ранчо близо до Бахиас де Хуатулко. Някога там са развъждали говеда, но сега има предимно лозя.

— Не знаех, че на американците е разрешено да имат собственост в Мексико — каза Торине, после бързо добави: — Не искам да любопитствам.

— Да, проклетите янки не могат да притежават земя тук — обясни Фернандо. — Затова майка ми случайно е била тук, когато съм се родил. Което означава, че съм мексиканец по рождение.

— Двойно гражданство?

Фернандо кимна и каза:

— Баба ни също е била зад граница, когато се е родил бащата на Чарли. Чарли развалил тази „система“, защото се е родил в Германия, но две от моите деца също са родени мексиканци. Няма да им кажем това, докато не се наложи.

Торине поклати глава и се усмихна.

— И защо?

— Създава проблем с идентичността — каза Фернандо и се засмя тихо. — А понякога и проблеми с властите. От контраразузнаването никак не бяха доволни, когато откриха, че лейтенант Ф. Лопес от Първа бронирана дивизия има мексиканско гражданство. Два дни ми се струваше, че ще ме върнат у дома с белезници на ръцете.

— И какво се случи?

— Нашият сенатор каза на Секретаря на армията на чия страна са били семейство Лопес при Аламо — каза Фернандо и отново се засмя тихо. — И че братовчед ми Чарли е завършил „Уест Пойнт“, а баща му, чичо ми Хорхе, е спечелил Медала на честта във Виетнам и че той не вижда никакъв проблем, защото знае, че сме лоялни.

— Генерал Макнаб ми разказа за бащата на Чарли — каза Торине.

— Купил е фермата, преди да се родим аз и Чарли — каза Фернандо. — Винаги е бил любимецът на семейството. Дядо ни държеше снимката и медала му в офиса си. Все още са там. Знаем всичко за него. Бил е на точното място с Мануел Лопес и Гуилермо де Кастило.

— А те кои са?

— Те тримата са купили фермата до Аламо — каза Фернандо. После продължи: — Джейк, защо не отидеш в кабината да съблечеш този пилотски костюм? И да събудиш после Спящата красавица? Искам да изиграя номер на митницата и емиграционните служби с негова помощ.

Торине разкопча колана си и започна да става от седалката на втория пилот.

— Въздушен контрол на Мерида — каза Фернандо в микрофона, — тук е „Лиър 5075“. Височина на полета 30 000 фута, скорост петстотин възела. Международен, директен полет до Козумел. Ще приближим Козумел след десет минути. Молим за разрешение за кацане в Козумел. Ще имаме нужда от митническо обслужване при кацането.