Уилям Грифин - По заповед на президента

— Аз ще приема обаждането на операторите — каза мисис Леонард на мистър Уотърс.

— Онзи идиот вероятно ще вземе фотоапарат, за да е сигурен, и ще го арестуват, защото снима военни обекти на Суринам. Сигурен съм, че в Суринам се страхуват от възможна атака на терористи.

— Той ще ти даде регистрационните номера, Стан — каза мисис Леонард с убеденост, каквато въобще не изпитваше.

Уотърс излезе във външния офис. Мисис Леонард вървеше след него. Той тръгна по коридора, за да се върне в офиса си.

Мисис Леонард се усмихна на мисис Патриша Уилсън и каза:

— Ще се присъединя към вас след минутка, мисис Уилсън.

Затвори вратата, обади се на главния телефонен оператор и му каза, че ще има обаждане, вероятно през следващите два часа, от мистър Питърсън от Суринам. Че трябва първо да го насочат към личната линия на Уотърс, а после — до нейната, но в никакъв случай — направо към директора.

— Той има прекалено много работа тази сутрин, за да го безпокоите и с това — обясни тя.

После отиде и отвори вратата към външния офис.

— Влезте, моля, мисис Уилсън.

Мисис Уилсън се усмихна ослепително и влезе в офиса. Като не видя директора Пауъл, тя погледна, с нескрито любопитство, мисис Леонард.

— Защо не седнете, моля, мисис Уилсън? — каза мисис Леонард и посочи едно от креслата. Отиде до бюрото на директора и се подпря на него.

— Директорът беше извикан някъде — каза мисис Леонард. — Съжалявам. Каза аз да се заема с това вместо него. Може би, ако бяхте успели да дойдете навреме…

— Движението беше невероятно претоварено! — каза мисис Уилсън. — Може би ще е по-добре да дойда отново, когато директорът има време за мен.

— Това няма да е необходимо — каза Мери Леонард. — Няма да ни отнеме много време, а знам, че директорът иска да приключи с това.

— Какво е то?

— Имате ново назначение — каза мисис Леонард. — Връщате се в Отдела по анализа. Не знам каква работа ще ви възложат там, но съм сигурна, че ще ви намерят място, на което ще сте най-полезна на агенцията.

— Но аз обичам работата си! Не искам да се върна в Отдела по анализа.

— Съжалявам да го чуя — каза мисис Леонард. — Решението вече е взето.

— Искам да го чуя от самия директор.

— Страхувам се, че не е възможно.

— Освобождават ме от длъжност, която, доколкото знам, изпълнявах задоволително за всички.

— Случаят не е точно такъв, страхувам се. Но не мисля, че искате да се впускаме в подробности.

— Искам обяснение!

— Мога ли да кажа, че сте демонстрирали неспособност да се справите с проблемите? Наистина не мисля, че искате да отворите кутията на Пандора, мисис Уилсън.

— Е, грешите — каза безизразно мисис Уилсън. — Имам право да говоря с адвокат по въпроса и със сигурност ще го направя.

Мери Леонард не каза нищо.

— Това има нещо общо със случилото се в Ангола, нали? — запита мисис Уилсън.

— Да.

— Е, може и да съм направила неправилна преценка, но със сигурност грешката не е такава, че…

— Главното във вашата неправилна преценка… Може ли да говоря откровено?

— Да.

— Главното е, че сте решили, че можете да излъжете директора и да ви се размине.

— Никога не съм лъгала директора. Как се осмелявате!

— Не казахте ли на директора, че когато сте били в Луанда, помощник-военният аташе, майор Милър, ви е направил неприлично предложение?

— И така беше. Разбира се, че той ще отрече.

— Но във времето, когато казахте, че сте вечеряли с него, вие всъщност сте била заета с нещо друго. Не е ли така?

— Не знам за какво говорите.

— Само заради спора, не бихте ли признали, че е лъжа да кажете, че сте вечеряли с майор Милър, когато не сте правили това?

— Значи ще повярвате на некомпетентен служител на армията, на когото въобще не е трябвало да се дава такова назначение, а не на мен? Е, ще видим какво ще каже съдът за това!

Тя стана и тръгна към вратата.

— Преди да започнете съдебен процес, мисис Уилсън, мисля, че е по-добре да видите нещо, с което разполагам.

Патриша Уилсън спря и се обърна.

— Какво е то?

Мисис Леонард отиде зад бюрото на директора и извади папка. От нея извади снимка с размери осем на десет инча и я подаде на Патриша Уилсън.

— Виждали ли сте този мъж преди? — запита мисис Леонард.

— Да — каза тя.

— И кой е той?

— Немски журналист. Казва се Гросингер или Госингер, нещо подобно. Работи за малък вестник в Германия. Или поне така каза. Наредих на майор Милър да го провери.

— Преди или след като легнахте с него? С този мъж?