Уилям Грифин - По заповед на президента

— Мери Леонард — каза тя тихо. — Директорът би искал да ви види веднага. Елате до задната врата.

— И? — обърна се Пауъл към Джартмън.

— Вероятността това да е същият самолет е осемдесет процента.

— Щом не разполагаме с регистрационните му номера, онова, което е сигурно, е че това е „Боинг 727“ на „Еър Суринам“ на летище в Суринам — каза много тихо Пауъл.

И погледна Мери Леонард.

— Той тръгна насам — каза тя.

Секунди по-късно задната врата на офиса се отвори и влезе мъж, който би могъл да бъде по-млад брат на Джартмън. Той беше Дж. Станли Уотърс, помощник-директорът на ЦРУ за тази операция.

— Какво има? — запита Уотърс.

— Кажи ми с какво разполагаме в Суринам — каза Пауъл.

— С немного — каза Уотърс. — Ако паметта не ме лъже, имаме човек там под прикритието на вицеконсул. На първо назначение, още на обучение. От какво имаме нужда?

— Има „Боинг 727“ на летище „Зандери“ в Суринам.

— Онзи „727“? — запита Уотърс.

— Това се опитваме да разберем със сигурност — отговори Джартмън. — Тази сутрин имаше доста гъста мъгла…

— Заради която не можем да видим регистрационните номера — каза Уотърс.

— Точно така.

— Колко време ще мине, преди да можем да насочим друг сателит над това летище? — запита Уотърс.

— Повторното програмиране вече започна — каза Джартмън. — Вероятно час, час и половина. И още трийсет минути за самото насочване.

— Нашият човек може ли да отиде дотам и да ни даде регистрационните номера по-рано от това? — запита Пауъл.

— Колко подробности да дам по телефона?

— Кажи му само да отиде до летището и да вземе номерата на всеки „727“, който е там. Не се налага да му кажем защо.

Уотърс вдигна слушалката на един от телефоните върху бюрото на Пауъл.

— Свържете ме с американското посолство в… Исусе, коя е столицата на Суринам?!

— Парамарибо — подсказа тихо Пауъл и направи гримаса, с която показа на мисис Леонард, че започва да губи търпение.

— Парамарибо — каза Уотърс на оператора. — Свържете ме с посланика…

— Добре, с главния консул. Ще говоря с когото и да е. Ще почакам…

Той погледна Пауъл.

— Ще ни свържат с главния консул.

Пауъл кимна, но нищо не каза.

След трийсет секунди Уотърс беше приключил разговора и цитира онова, което беше чул: „Добро утро, тук е Главният консул на Съединените щати. Офисът ни работи…“

— По дяволите! — Той тресна слушалката върху вилката, пак я вдигна и започна да набира друг номер.

— Тук е Уотърс — каза той. — Имаме човек в Парамарибо, Суринам. Не знам как се казва. Имам нужда от телефонния му номер. И още от домашния телефон на главния консул. И неговото име не знам. Ще почакам. В офиса на директора съм.

Мисис Леонард погледна директора Пауъл. Той гледаше сателитната снимка.

— Мъгла! — каза той много тихо. — Проклета мъгла!

— Мистър Питърсън — каза Уотърс след две минути и трийсет секунди. — Аз съм Дж. Станли Уотърс. Знаете ли кой съм?

— Ако ви кажа, че се обаждам от Ленгли, Вирджиния, това говори ли ви нещо?

— Да, този Уотърс. Сега слушайте внимателно. Веднага щом приключим разговора, искам да отидете на летището „Зандери“ и да ми продиктувате регистрационните номера на всеки „Боинг 727“, който е там…

— Самолетът е с три двигателя, един от които във вертикалния стабилизатор, хоризонталния стабилизатор е на върха на вертикалния. Сигурен съм, че сте виждали такъв. Не правете снимки, само запишете номерата, върнете се при главния консул… Имате ли разрешение да получавате секретна информация?

— Тогава обадете се в Ленгли. Запитайте за мен или мисис Леонард. Операторите ще очакват обаждането ви. Разбрахте ли?

— Добре. Колко време, мислите, ще ви е необходимо?

— Защо, по дяволите, цели два часа?

— Тогава, нарушете ограничението на скоростта! Имате дипломатически имунитет! Исусе Христе! Идете на летището и ни дайте номерата веднага!

Той отново тресна слушалката върху вилката.

— Летището е на трийсет и пет мили от Парамарибо — каза Уотърс. — Ограничението на скоростта е трийсет и пет мили в час.

— Господин директор — каза мисис Мери Леонард, — защо не отидете с мистър Джартмън да проверите дали в лабораторията не биха могли да направят снимката по-ясна? А може би има и други снимки, върху които биха могли да поработят.

Директорът я погледна и каза много тихо:

— Мисля, че идеята е добра, мисис Леонард.

Той се изправи и спокойно излезе през задната врата на офиса си. Джартмън го последва.