Уилям Грифин - По заповед на президента

Докато пътуваха по шосето, което се виеше край плажа, към летището, Певснер се обърна към Хауърд Кенеди, който седеше до Фернандо, и нареди:

— Запиши номерата на Сан Хосе — и трите — и ги дай на Чарли, Хауърд.

— Да, сър — каза Кенеди.

— Какви номера? — запита Кастило.

— Три номера, които се надявам да нямаш нужда да използваш. Онзи, който започва с 533, обикновено знае как да се свърже бързо с мен. Останалите два ще ти дадат информацията, която ти трябва — къде в Коста Рика можеш да намериш самолета. Надявам се да мога да ти я дам, докато летиш, но ако това не стане, звънни на някой от двата номера, попитай за себе си…

— Моля?

— Попитай за Чарли Кастило. Или, още по-добре, за Карл Госингер… Ти чуваш ли, Хауърд?

— Да, сър.

— Попитай за Карл Госингер и ще ти дадат информацията, с която разполагат. Ако не съм успял, ще ти кажат, че не знаят кой е Карл Госингер.

— Благодаря — каза Кастило.

— Моля те, не се обаждай на нито един от тях, освен ако не е необходимо. И ако първите два номера нямат информация, значи не съм успял и няма смисъл да се опитваш да ми се обадиш.

— Разбрах — каза Чарли.

Кастило почувства длан на рамото си и обърна глава. Хауърд Кенеди му подаваше лист от бележник. Той го взе.

— Опитай се да не го загубиш, Чарли — каза Кенеди. — А когато мине достатъчно време и си сигурен, че няма да ти трябват, защо не изгориш листа? Наистина не искам тези номера да попаднат в неподходящи ръце.

— Мислиш, че бившите ти колеги биха се заинтересували от тях, така ли?

— О, те винаги и от всичко се интересуват — каза Кенеди.

След десет минути Александър Певснер и Хауърд Кенеди стояха до капака на един от белите „Юкони“ и гледаха как самолетът на Фернандо излита.

На борда на USAF „С–17“ 036788

25.418 градуса северна ширина

86.136 градуса западна дължина

Над Мексиканския залив

11:15, 10 юни 2005

— Въздушен контрол на Маями, тук самолет на Военновъздушните сили 036788 — каза майор Елууд С. Танър.

— Давайте напред, осем-осем.

— Докладвам позицията си. Височина на полета 33 000 фута, скорост шестстотин възела, курс едно-две-пет.

— Виждам ви на радара, осем-осем. Имайте предвид, че всяко отклонение на изток от сегашния ви курс може да доведе до влизане във въздушното пространство на Куба.

— Прието — каза Танър и записа бележка по разговора в бележника, който държеше на коляното си.

— Има ли таблица, която мога да погледна, майоре? — чу се глас, Танър се обърна и видя генерал Макнаб да стои на прага между пилотската кабина и корпуса.

— Да, сър, разбира се — каза Танър. — В момента сме на сто мили от крайбрежието на Флорида, почти изравнени с Маями.

— Това го виждам — каза Макнаб, като посочи точката, която трябваше да изобразява самолета, а после протегна ръка, за да вземе таблицата.

Танър му я подаде, Макнаб я изучава миг, после му я върна.

— Виждаш ли къде съм посочил? — запита Макнаб.

Танър погледна.

— Да, сър. Коста Рика.

— И по-точно, международното летище „Хуан Сантамария“ — каза генерал Макнаб.

— Да, сър.

— Сега това, което ще направиш, майоре, веднага щом според теб радарите на Куба изгубят интерес към нас, е да се свържеш с някого и да кажеш, че заради силна турбуленция искаш да промениш курса с около 172 градуса.

— Което ще рече, да хванем курс към „Хуан Сантамария“, сър?

— Ако има въпроси защо сменяш курса, не искам да споменаваш в разговора името на летището, разбрано?

— Да, сър.

— Ако ти бях казал, че ще имаме технически проблеми и че „Хуан Сантамария“ е най-близката ни възможност, щеше да ме сметнеш за далновиден, нали?

— Да, сър, предполагам.

— Добре. Ценно е това, по-нисшите офицери да мислят, че по-висшите от тях имат загадъчни способности и знаят неща, които те не могат да знаят.

Майор Танър се усмихна на генерал Макнаб. Тази не беше първата операция на „Грей Фокс“, в която той участваше, но за първи път летеше с генерал Макнаб. Като знаеше това, полковник Торине набързо беше разказал на него и на двамата други пилоти какво могат да очакват от легендарния офицер от Специалните части. Подчерта, че преди всичко трябва да очакват неочакваното, да не задават въпроси, нито да изразяват мнение, освен ако не са ги помолили за това. Майор Танър се опита да наруши една от точките на краткия брифинг на Торине.

— Сър, да не би отвлеченият от Чад самолет да е там?

Макнаб го изгледа студено.

— В армията има стара поговорка, майоре. В нея се казва, че лейтенантите не бива да се женят, капитаните могат да се женят, а майорите трябва много да внимават и да бъдат далновидни. Тя вероятно важи и за Специалните части.