Уилям Грифин - По заповед на президента

— Празен вероятно ще може да се вдигне във въздуха — каза Торине. — На „С–17“ може да се разчита.

— Празен? А какво ще правя с „Птичките“? Да ги запаля ли?

Висок и русокос сержант, облечен, както и самият генерал Макнаб в камуфлажна униформа, предназначена за джунглата, се приближи до тях. На рамото му висеше CAR–4, а в ръце носеше нещо, което приличаше на лаптоп. Беше отворен и приличаше на поднос.

— Стедър е на мястото си, генерале — каза той и понечи да подаде лаптопа на Макнаб.

— Би ли го подържал, моля те, сержант Орсън? — запита Макнаб.

Кастило бързо се изправи.

— Внимавай с този „Севън ъп“, Чарли — каза Макнаб. — Последният е.

— Стедър докладва, че „Лиърът“ е излетял, сър — каза сержант Орсън.

— Къде отива той, Чарли? — запита Макнаб.

— В Никарагуа, за да докладва къде сме и че вероятно сме открили самолета.

Макнаб изсумтя и хвърли поглед към лаптопа. Той даваше образ на самолета отстрани.

„Този, който предава образа, трябва да е на покрива на съседната сграда.“

Образът показваше и някакво движение. На пистата имаше половин дузина души охрана във военни униформи. Движението им се изобразяваше като на забавен кадър.

— Може ли да предаде близък план на вратата? — запита Кастило.

Макнаб започна бързо да натиска клавишите на клавиатурата. Екранът потъмня, после предаде в близък план предната част на самолета, която бавно дойде на фокус. Но се виждаше само върхът на подвижната стълба. Отворената врата също така се виждаше ясно, но не се виждаше нищо във вътрешността на самолета.

— Предполагам, че и от задната страна няма да видим нищо повече — каза Кастило.

— Вероятно дори по-малко, майоре — каза сержант Орсън. — Ъгълът не е подходящ.

— Не се обръщай към него с „майоре“, Орсън — каза Макнаб. — Не искаме никой да знае, че е един от нас. Не го ли видя как се плъзга надолу по склона?

Орсън се засмя.

— Нека да видим отново образ на целия самолет — каза Торине.

Макнаб започна да натиска клавишите на клавиатурата и след няколко минути отново се появи образът на целия самолет отстрани. Този път се виждаше различно движение. Половинтонен пикап, марка „Форд“, натоварен с картонени кутии, се приближи до самолета, а двама души очевидно се канеха да отворят вратата на товарното помещение.

— Е, това вероятно са цветята, Чарли — каза Макнаб.

— Което означава, че се готвят за излитане — каза Кастило.

— И какво предлагаш да направим ние? — запита Макнаб. — Като се има предвид, че президентът иска да свършим работата извънредно тихо, не можем да кажем на едната от „Птичките“ да забие две ракети в него.

— А какво ще кажете да го откраднем? — запита полковник Торине.

— И как предлагаш да стане това? — запита Макнаб. — Можеш ли да управляваш това нещо, Джейк?

— Ако Чарли ми е втори пилот, мога — каза Торине и погледна Кастило.

— И как бихме могли да го направим тихо? — запита Кастило.

— Тихо е относителен термин — каза Макнаб. — Не много тихо означава да забием две ракети в него и телевизионните камери да заснемат горящия самолет и така светът да види доказателството за нашето нахлуване в приятелската Коста Рика. Малко по-шумно означава да го свалим, след като е излетял. Доста от пилотите на самолети — а и кой знае кой още — ще чуят нашия пилот да нарежда на другия да обърне самолета и да го заплашва, че в противен случай ще го свали. И как бихме могли да го отречем, ако го свалим?

Торине изсумтя. Макнаб добави:

— По време на полета си ще срещнат „F–15“ на трасето от Еглин, между другото. По дяволите, те дори може вече да са тук, над Тихия океан.

— Вероятно са защитили по някакъв начин допълнителните резервоари — каза Кастило.

— Какво? — запита Макнаб.

— Вместо седалки в корпуса има тринайсет резервоара за гориво — каза Кастило. — Ще трябва да ги скрият от очите на митничарите в Тампа. Вероятно ще ги покрият с цветя.

— О’кей. И какво? — каза Макнаб.

— Което означава, че цветята ще бъдат качени на борда от хората, отвлекли самолета, защото всички други ще проявят любопитство по отношение на резервоарите.

— Майоре — каза сержант Орсън, — докато заемаше позиция, сержант Стедър каза, че му се струва, че екипажът е от четирима души.

— Вероятно са взели двама души, които да носят цветята до задната стълба — каза Торине. — И да пазят самолета.

— Значи ще убием четирима души, ако свалим самолета във въздуха. Да кажем, че са им необходими четирийсет минути да натоварят цветята.