Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

При тези думи Фалън въздъхна с облекчение. Любопитното множество сякаш се поуспокои и се разпръсна.

Отец Дамиън се отправи към църквата и Фалън го последва.

— Аз… аз трябва да ви благодаря! — обърна се тя към него.

Свещеникът я загледа толкова настойчиво, че тя притеснено сведе поглед. Той се поклони.

— Кометите наистина съществуват — каза той с усмивка.

— Какво искате да кажете? Та вие сте божи човек! Нали не вярвате в злокобни поличби и други подобни неща?

Той само поклати глава и погледът му се зарея някъде зад гърба й. Тя се обърна и съзря Аларик да се приближава към тях.

— Само когато зеленото дърво, разцепено от светкавица, се срасне от само себе си, само тогава… — промълви свещеникът.

— Що за безсмислици? — запита Аларик мрачно.

— Има неща, които са по-древни дори от времето, графе. Ние, людете, невинаги сме в състояние да разгадаем божията промисъл.

Фалън не можеше да отхвърли от себе си усещането, че свещеникът има видение и е прозрял в бъдното. Той спря пронизителния си поглед върху Аларик и се поклони.

— Графе, сигурен съм, че ще се срещнем пак.

— Това, което казвате, наистина е пълна безсмислица — прекъсна го Аларик. — И двамата знаем много добре, че вече няма да се върна. И на двамата ни е известно, че…

— … война ще опустоши тази страна — свещеникът завърши започнатото изречение. — И все пак, графе, ще повторя думите си — ние с вас ще се срещнем отново.

Фалън бе впила поглед в Аларик и не забеляза как отец Дамиън се отдалечи.

Пред църквата отново се насъбра любопитна тълпа. Уплашени, хората бяха вперили поглед в небето.

— Прокълнати сме! Гибел, гибел ни чака! — изкрещя нечий глас.

— Иде денят на Страшния съд — добави втори глас.

При тези думи Фалън не се стърпя и се покатери върху една кола със сено. Оттам тя се обърна с възбуден глас към множеството.

— Англия не е прокълната, добри хора. Алчните и жестоки нормани кроят как да ни погубят. Но бог ни е благословил с добър крал, който е разтворил сърцето си за своите поданици. Крал, справедлив и благ, който над всичко поставя своето отечество.

От множеството се обадиха окуражителни гласове и тя продължи:

— Не, не е прокълната родината ни. Опасността иде отвъд морето, където незаконороденият властолюбец се готви за война с нас. Не вашият крал, добри хора, ще ви донесе нещастие. Чужди принцове искат да хвърлят нашата Англия в разруха и погибел.

— Проклети да са норманите!

— В ада да се пържат дано!

— Да им отсечем главите!

— Ще ги избием! Да ги заколим до един!

Фалън долови с крайчеца на окото си, че към нея се приближава Аларик. Сивите му очи я пронизваха и тя осезаемо почувства бясната ярост, клокочеща в него. Тълпата започна бавно да стяга обръч около норманина. Покрай главата му прелетя камък, някакви жени се разпищяха, а няколко души дори посегнаха да го ударят.

— Недейте! — изкрещя тя с всички сили. — Спрете! Недейте!

Но в суматохата не я чу никой. Аларик се спаси като скочи бързо на някаква кола и извади меч.

— Дошъл съм тук с мирни намерения и съм гост на вашия крал. Ако се опитате да ме убиете, ще се защищавам. Обещавам ви, че преди да умра, мнозина от вас ще се простят с живота си. Разотивайте се по домовете си, добри люде, и не позволявайте да се пролива ненужна кръв.

Няколко души отпуснаха тояги, крясъците преминаха в мърморене и не след дълго утихнаха съвсем.

Няколко минути по-късно Аларик и Фалън останаха сами. Над главите им се разстилаше мрачният небосвод, а кометата се виждаше съвсем ясно.

— Знам, че ме мразите, Фалън. Но се питам, наистина ли ме мразите чак толкова, че насъсквате дори и тълпата срещу мен? Нима искахте да се пролее кръв? Защото ако е така, то скоро ще имате тази възможност.

— Знам, че ще се лее кръв — извика тя разтреперана. — Тълпата трябваше да ви убие! Тогава срещу ни на бойното поле щеше да има един нормански рицар по-малко.

Той я изгледа остро, след което по устните му плъзна саркастична усмивка и той се поклони церемониално.

— Молете се, Фалън, молете се за Англия! А ако в главата ви е останала и капчица разум, молете се и за самата себе си. Защото попаднете ли някога в ръцете ми, госпожице, ще платите висока цена, кълна ви се.

С тези думи той я остави и се отправи с бързи крачки към двореца. Скоро настъпилият мрак погълна фигурата му. Тя вдигна глава и впери поглед в кометата. Може би и за Харалд появата й бе зла прокоба. Дано не е така, помисли си тя.