Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

— Вие знаете добре, Аларик, че никога не съм искал да ставам крал. Но това бе последната воля на Едуард и решение на великите.

— Уилям иска да знае дали ще спазите обещанието си да се ожените за дъщеря му.

Фалън чу случайно тази реплика, задави се с една хапка и се разкашля неудържимо. Харалд я изгледа укорително, а и Аларик, раздразнен от ненадейното прекъсване на разговора, й хвърли мрачен поглед. В смущението си тя хвана нервно бокала и напрегнато се взря в баща си. Аларик също посегна разсеяно към същия бокал, докато погледът му следеше внимателно Харалд. Ръцете им се докоснаха и върху бузите на Фалън избиха яркочервени петна.

— Той не може да е казал това! — отвърна Харалд неспокойно. — Уилям знае много добре, че това си беше безобиден разговор, комплимент за едно хубаво и добре възпитано дете. И все пак като граф за мен щеше да е висока чест да стана част от семейството на Уилям. Като английски крал обаче, не мога да взема жена от чужда страна без изричното разрешение на Съвета на великите. Също така не мога да изпълнявам стари обещания, засягащи децата ми. Сега животът ми принадлежи на короната.

Фалън се взря изненадана в баща си. Той й отвърна с бърз поглед и сведе очи.

— Напълно разбирам в какво положение се намирате, но не мога да не проявя разбиране и към Уилям.

— Това означава ли, че ще се биете на негова страна?

— Да.

Фалън се пресегна към бокала и го изпразни на един дъх. Очите й помръкнаха и погледът й се спря на Делън, който, объркан и наранен, я гледаше втренчено.

— Значи все пак в гърдите ви тупти сърце? — рече Аларик иронично. — Кажете ми, онзи млад рус мъж с хубавата брада, когото победихте днес, той ваш бивш любовник ли е?

— Бивш какво…?

— Е, вярно, че ви наричат принцеса, но тъй като времената се промениха, може да ви пожертват като залог за благото на Англия.

— Заблуждавате се дълбоко — отвърна тя ледено. — В такава ситуация няма да изпадна.

— Да, все така горда и непреклонна. Може и да наложите волята си… но онзи клет младеж там, който така явно ви обожава, той наистина предизвиква съчувствието ми.

— И по каква причина, ако смея да попитам?

— За съжаление е всеки, който ви обича. Вие притежавате огнен темперамент, смирението ви е чуждо, горда и опърничава сте като дива котка. Нуждаете се от истински мъж, а не от мил младеж. Мъж, който знае как да ви опитоми.

Фалън се облегна назад и се усмихна развеселена.

— Да не би да смятате себе си за такъв мъж?

Погледът на Аларик се плъзна предизвикателно и безсрамно по цялото й тяло.

— Може би — отвърна той накрая. — Но както знаете, не мисля да се женя отново.

— Дори и да възнамерявахте да го сторите, аз никога…

— … знам, знам. По-скоро бихте взели сатаната за съпруг, отколкото мен. Или нещо от този род.

— Начинът, по който доказвате антипатията си към мен, ми се струва извънредно странен.

Аларик се засмя от сърце.

— О, никога не съм оспорвал, че сте пленителна. И безспорно желана жена. Но да ви обича човек би било връх на глупостта.

— Признавам, че с голямо нетърпение очаквам отпътуването ви, сър. И ми е съвършено безразлично дали ще се върнете в Нормандия или ще отпътувате направо в ада.

— А вие кое от двете бихте предпочели?

— Лично за мен Нормандия и адът са едно и също място — рече тя и се изправи. После направи реверанс пред баща си и избяга от залата без извинение.

В нощта на понеделника след Великден на небето се появи странна светлина и пред входа на църквата бързо се насъбра тълпа.

— Гледайте, гледайте! — се развика някаква жена и падна на колене. — Зла поличба! Крал Едуард я предсказа! Пепел и разруха ще ни настигнат, защото Годуин уби брата на краля, а сега пък неговият син е седнал на трона. Божие наказание чака всички нас заради греховете на господарите — благородници.

— Що за глупости приказва тази жена! — кипна Фалън и се изстъпи напред.

Всъщност и тя се страхуваше както всички останали. Нима това необикновено сияние потвърждаваше предсказанието на Едуард?

— Това явление е свързано с планетите. Това е всичко!

Тя прибра полите си и се завтече към отец Дамиън, който разговаряше в този момент с Аларик. Свещеникът, мил и добронамерен аскет, бе родом от Фенс, в една част на Англия, където езическите обичаи отмираха твърде бавно. Бе пътувал много по света и сигурно знаеше какво представлява това сияние.

— Става въпрос за комета — обясни той. — Звезда с опашка, така да се каже. Чувал съм за това в Италия. Хората са наблюдавали комети и в миналото.