Хедър Греъм - Триумф

— Госпожо, нито вие, нито аз сме глупаци, така че да престанем с тези празни приказки.

— Не бива да посягате на онези момчета! И най-добре ще е да ме оставите да си вървя сама. Ако се опитате да ме задържите, все ще намеря как да избягам, така да знаете! Дори мога да ви убия, ако се наложи…

— Много ви благодаря. Май стигнахме мястото, откъдето започна нашето запознанство. Погледнете, онази купчина там не са ли вашите дрехи?

Да, те се бяха върнали там, откъдето бе започнало преследването. Където тя се прояви като лекомислена глупачка, пожелала да се изкъпе, за да отмие от тялото си следите от праха и кръвта…

Да, дрехите й наистина бяха тук, изсушени от следобедното слънце.

Той скочи пъргаво от седлото и й протегна ръка. Тя се поколеба, но все пак прие ръката му. Той я задържа за миг и я попита:

— И все пак, как е истинското ви име, Годайва?

— Наричайте ме просто Годайва.

— Е, все ще успея да го открия.

— Така ли? А какво е вашето име, сър? По-добре ще е да ми го кажете, за да мога завинаги да го запомня и да го свързвам в паметта си с невероятната коравосърдечност на нахлулите в родината ни янки.

Той се опита да се усмихне безгрижно, но всъщност скръцна със зъби.

— Е, ако вие ще си останете Годайва, тогава наричайте ме Похитителя на Годайва, мадам. Между другото аз не съм нашественик. — Хвана я през кръста и й помогна да слезе на тревата. — А сега, госпожо, ако ми позволите… — заяви той с лек поклон и безупречно учтив маниер. После отиде до купчината с дрехите й, приклекна и започна да рови сред тях. Беше се обърнал с гръб към нея. Жалко, че нямаше какво да запрати в гърба му. После й хрумна да побегне, но вече бе разбрала колко бърз е този мъж. Освен това си искаше дрехите.

Той най-после се обърна и без да бърза, пристъпи към нея. Нетърпелива, Тия се хвърли напред, сграбчи дрехите си и го запита предизвикателно:

— Имате ли нещо против?

— Всъщност имам — усмихна се той. — Достатъчно е само да се обърна за малко с гръб към вас, за да побегнете. Предполагам, че вече сте обмислили бягството си, но за ваше щастие, скъпа Годайва, надявам се, че този път разумът ви е надделял над лекомислието.

— Един истински джентълмен винаги би се обърнал…

— Правилата за джентълмени не са валидни тук, след като ме подмамихте в гората, при това съвсем не в благоприлично за една млада дама облекло.

Тя се обърна с гръб към него, смъкна мундира от раменете си и бързо се облече. После се обърна към него изчервена, а той се засмя развеселено.

— И сега какво следва, сър? — попита тя.

— Ще си взема мундира. — Приближи към нея, взря се в очите й, после протегна ръка и вдигна дрехата от земята.

Застана пред нея и се наметна. Очите му не се отделяха от нейните.

— А сега? — отново попита тя.

— Ще тръгнем по тази пътека.

Тия поклати глава.

— Не искам да попаднете по следите на моите ранени. Мога да ви се закълна, че те са напълно безопасни като противници…

— Ще видим.

— Ако решите да ги преследвате, те ще се почувстват задължени да приемат сражението.

— Госпожо, мога да ви уверя, че…

— Не разбирате ли, че те са съвсем млади и неопитни! Те още вярват, че честта ги задължава да отиват на бой на живот и смърт. Всички мъже сте еднакви! Въобразявате си, че сте длъжни да загинете геройски в битка с врага! Моля ви…

Едва сега осъзна, че в увлечението си неволно го бе докоснала по ръката. Усети коравите му мускули, изпъкнали под тънката риза. Той бе изключително стегнат, кален, в отлична форма. Истински мъж, който няма да се остави лесно да го победят. Тия се запита дали непознатият офицер командва някой от полковете на северняците, или си бе спечелил този висок чин благодарение на дръзки атаки в тила на врага.

Вгледа се в ръката си, отпусната върху неговата. Погледите им се кръстосаха и тя побърза да отдръпне своята ръка. Не искаше да го докосва. Не й се искаше да гледа на него като на силен, покоряващ и неотразим мъж, който е способен да се окаже изключително опасен противник.

Усети, че се бе изчервила, докато го оглеждаше и преценяваше.

— Те не бива да умират — прошепна тя. — Честно казано, това няма да бъде честна битка, а безмилостно изтребване на деца.

— Вие не можете да си представите колко деца загинаха през тази война.

— Но…

— Аз нямам никакво намерение да ви причинявам страдания. Затова, Годайва, ще трябва да дойдете с мен, за да разследваме двамата заедно тази загадка.

Обърна се и се насочи към конете. Докато го проследяваше с поглед, обърканата жена още повече се изплаши от неговата стаена сила и непреклонна решителност. Точно в този миг Тия си спомни, че в джоба на полата си беше пъхнала малък пистолет „Смит и Уесън“. Използва това, че той още бе с гръб към нея, за да бръкне в джоба си, да напипа пистолета, да го стисне здраво с двете си ръце и да го измъкне оттам. Бе решила да се прицели в гърба му.