Хедър Греъм - Триумф

— Конят ми…

— Кобилата ще ни следва — увери я той.

— Не бе нужно да правите това — промърмори тя, като се опитваше гласът й да не прозвучи съвсем отчаяно. — Аз не съм заплаха за вас…

— Грешите. Вие сте много опасна — и за мен, и за самата себе си. Всъщност може би именно това е вашето скрито намерение.

— Но…

— Вие бяхте излезли с група войници, познах ли, госпожо? Според собственото ви признание.

— Да, но…

— Вие сте достатъчно дръзка, за да подмамите един войник сред тази безлюдна местност с вашите… доста разголени прелести. Освен това не е нужно да прибягвате до лъжи, за да се измъкнете от затруднението, в което се озовахте. Така че аз продължавам да си задавам въпроса коя сте вие. Какво ви е подтикнало да жертвате младостта си в тази война, в която участват предимно мъже? Кажете ми как се казвате.

— Не мисля, че е необходимо да го узнаете.

— Аз пък мисля точно обратното!

— Да не би да възнамерявате да ме подложите на някое от ония нечовешки мъчения, с които се славят янките?

— Възнамерявам да постигна само едно — да се добера до истината.

— Тогава си потърсете сам всички обяснения и престанете с вашите игри. Какво смятате да правите, когато се върнем до мястото, където оставих дрехите си?

— Мисля, че ще е най-добре да престанете с участието си в тази война. Това не е занимание за жени. Затова ще бъдете под моя закрила. А аз ще се погрижа да узная нещо повече за вас. Може би в Сейнт Огъстин ще намеря хора, които ще се зарадват да се запознаят с лейди Годайва.

— Не! — възпротиви се ужасената жена. Сейнт Огъстин я познаваха много от местните жители, с някои от тях знаеше от години, а още по-известен бе най-големият й брат. Не, за нищо на света няма да му позволи да я заведе в Сейнт Огъстин. О, Господи, ако Иън научи за…

Не й се мислеше дори как щеше да реагира Иън. Ами баща й, ами майка й…

— Трябва да ме оставите да си отида.

— Не.

— Но…

— Вече ви казах, че ще останете под моя надзор, докато не ви предам на градските власти. Всъщност трябва да ми благодарите, малка глупачке, че се грижа за вас! Ако продължавате все така, ще бъдете изнасилена или дори убита. Искрено се надявам, че баща ви е здравомислещ човек, истински южняк, който ще грабне една пръчка и здравата ще ви наложи по голото тяло, така че друг път да не си и помисляте да вършите подобни глупости.

Тия сведе глава. Баща й имаше дяволски избухлив характер, но никога не бе вдигал ръка срещу някое от децата си. Как ли ще реагира, ако узнае за последния подвиг на немирната си дъщеря? Не, тя не се страхуваше, че той ще приложи насилие спрямо нея. По-скоро се боеше, че ще го разочарова. Тя винаги го бе обожавала, беше му се възхищавала и се бе гордяла с него, както и с майка си. Тя си бе съвсем нормално дете, припомни си Тия, макар че понякога беше прекалено буйна и непокорна. През последните години обаче се бе радвала на вниманието на цялото си семейство — всички я обичаха и й прощаваха краткотрайните увлечения. От своя страна тя се стараеше да не огорчава родителите си, да не дава поводи да се срамуват от нея. Всеки член на нейното семейство бе поел по своя път, като дори се бяха насърчавали взаимно при този труден избор. Баща й никога не бе обвинявал другите в предателство, макар че самият той често бе заклеймяван като такъв, задето отказваше да подкрепи отделянето на Флорида от Съюза.

— Не мислите ли, че вече ме смъмрихте достатъчно и заради баща ми?

— Не мисля.

— Нали правя само това, което ми наредите.

— А аз правя това, което съм длъжен да направя.

— Значи аз трябва да се разкайвам и да ви бъда безкрайно благодарна, така ли? Е, понеже вие сте прекалено нахален, аз няма да ви се извиня! — внезапно обяви тя и отметна коса назад. — В моята група имаше ранени мъже, които нямаше да оживеят, ако ги бяхте завлекли чак до Сейнт Огъстин!

— О, не се безпокойте, ще открия групата — увери я той с тон, който я накара да се смръзне от ужас.

Тия поклати глава. Косата й го погъделичка по носа и той кихна.

— Ако не възразявате… — започна той.

— Възразявам, разбира се! Трябва да оставите онези хора на спокойствие. Те са просто деца, прекалено млади, за да бъдат призовавани на военна служба, не разбирате ли? Но сега толкова много бойци са убити и положението на Юга е толкова отчайващо, че се налага под бойните знамена да бъдат свиквани даже невръстни хлапаци. Не останаха мъже дори за местните милиции… — Младата жена млъкна, понеже внезапно осъзна, че издаваше пред един северняк тайни за окаяното положение в южняшките щати. — Е, разбира се, войските ще се върнат, след като приключат с действията си по фронтовете на север, където са струпани почти всички сили както на Севера, така и на Юга… където, разбира се, има хиляди от нашите войници…