Хедър Греъм - Създадена за любов

— Мадам, предложихте ми нещо миналия декември, но така и не ми го дадохте. Е, скъпа, вече си в друго пристанище. С джентълмена, когото смятахте да измамите.

Тя лежеше неподвижно, но той усещаше съпротивлението — гърдите й се повдигаха предизвикателно, бедрата й се притискаха към хълбоците му. Както онази нощ тя предизвика в него диво желание, което завладя мислите и помрачи разсъдъка му. Беше красива. Дори сега, когато го гледаше, а омразата придаваше на кристално-сините й очи блясък на скъпоценни камъни, той не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, как устните й се бяха отдали на неговите с колебание, но и със страстно удоволствие, как тялото й бе оживяло при докосването на ръцете му, как пищните й гърди се бяха притискали към него…

Но тогава едва не ме уби — припомни си той. Беше го довела до състояние на пълна забрава и животинска страст, само за да види поражението му.

— Наистина, мисис Мур, не разбирам защо се съпротивлявате толкова много тази вечер. Миналия път бяхте повече от благосклонна да приемете прегръдките ми. Какво? Да не би сега наблизо да няма янки, които да ви измъкнат от ръцете на съдбата?

Тя замръзна, очарователните й очи предизвикателно го гледаха. Засмя се неуверено:

— Капитан Маклейн, може и да не повярвате, но за мен янките са толкова отвратителни, колкото и вие. Така че правете с мен каквото искате. Не мога да се боря с вас. Няма дори да се съпротивлявам.

Продължи да го гледа, като се молеше да го е засрамила и съвестта му да се е събудила. Той я загледа със загадъчен поглед, който не й говореше нищо. Силните квадратни челюсти и пълните му устни не изразяваха нищо. Повдигнал подигравателно вежди, той запита:

— Няма да се съпротивлявате?

Кендъл усети как горещина залива лицето й. Спомни си ясно онази нощ в Чарлстън. А двубоят между тях продължаваше. Тя почувства силните бедра, яките ръце, които я държаха в интимна хватка. Както онази нощ усещаше топлината и мъжественото му излъчване. Пулсът му биеше силно в мускулестия му врат и тя разбра, че е обзет от напрежение и възбуда. През тънкия плат на роклята си и грубите му панталони усети туптенето на неговата надигаща се мъжественост.

Преглътна. И двамата го усещаха, докато се гледаха в очите.

Той бавно се усмихна — леко движение, което изкриви устните му, но не се отрази в суровата стомана на очите му. Изведнъж освободи китките й, постави длан до главата й и затисна с пръсти косата й. Лявата си ръка сложи върху гърдата й и погали зърното с палец. Платът на роклята й не му пречеше. Почувства как при допира зърното се втвърди, усети съблазнителната закръгленост и топлина, буйните удари на сърцето й. Тя не се възпротиви, остана неподвижна, в очите й се четеше лека промяна — все още не се примиряваше, но дали бе изплашена?

От мен ли се страхува, питаше се той, или от себе си?

Внезапно му се прииска да я погали по бузата. Да й прошепне нежно в ухото, че красотата й го опиянява и обърква, че нежното й гъвкаво тяло го привлича и омайва.

Той диво прехапа устни, от тях потече кръв. Тя беше жената, която лукаво го измами. И сега дори пак умишлено съблазняваше душата му. Наведе се още по-близо към нея, устата му почти докосваше нейната.

— Да правя каквото искам, така ли, Кендъл?

— Не мога да ви спра — прошепна тя.

— Повторение на Чарлстън? — промърмори той.

Тя сякаш не можеше да накара устата си да проговори. Устните й едва оформяха думи.

— Не мога да ви спра — повтори.

Изведнъж устните му грубо се нахвърлиха върху нейните.

Езикът му се гмурна в устата й, без да чака покана, и тя усети вкуса на кръвта му. Промърмори нещо в знак на протест срещу това нахлуване, но сърцето й биеше лудо, тя едва дишаше, останала без сили от задушаващото усещане. Опита се да се извие и да го удари, но ръката му здраво притискаше косата й към пода. Тя сграбчи гърба му и отчаяно заби нокти в силните му, потръпващи мускули. За миг той прекъсна атаката си, после отново продължи. Но жестокостта му бе изчезнала. Устните му започнаха да се движат със старание, галейки нейните рани, които изискваха грижи. Кендъл стана жертва на внезапната промяна в докосването му, тя потръпна и се предаде, открила, че въпреки волята си все още изпитва желание към него.

Най-после той надигна глава. Лицето му бе напрегнато, а гласът — рязък, когато проговори:

— Това, което започна в Чарлстън, свършва тук.

Тя успя да долови, че у него се води някаква вътрешна борба. Знаеше, че действително мисли това, което казва. Ако сега отвореше уста и горещо го помолеше, ако го предупредеше за онова, което след малко щеше да открие, той сигурно би станал по-нежен…