Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Адела, милорд! Слугиня на жена ви.

— Адела е моя леля — поправи я бързо Рианон и я изгледа сърдито.

Адела направи прелестен реверанс и очите й засвяткаха дяволито.

— Много се радвам, че се завърнахте здрав и читав, милорд.

Ерик се усмихна, после се изсмя с глас.

— Адела значи! Добре, седнете на масата с нас да пием за добре дошли. Сигурен съм, че съпругата ми гори от желание да вдигне чаша за най-новата победа на Алфред.

Рианон не му отговори. Всяка негова дума беше двусмислена. Очевидно му доставяше огромно удоволствие да й се подиграва. Не, аз никога няма да стана негова жертва, закле се тържествено тя, никога няма да се предам. Нека се забавлява, колкото си иска; но който се смее последен, се смее най-добре.

Роло изникна внезапно иззад гърба на господаря си и я поздрави с целувка по ръката. Скоро залата се изпълни с хора. Когато забеляза между влезлите воини добре познато лице, сърцето на Рианон заби като лудо и после замря.

Роуан. Бившият й любим беше последвал съпруга й в залата, в която се бе надявал да живее.

Тя усети как кръвта се отдръпна от лицето й. Усети и нещо по-страшно. Очите на мъжа й не се откъсваха от лицето й, макар че в момента отговаряше на любопитната Адела.

Роуан.

Той тъкмо се смееше на шегата на един от другарите си, когато погледът му падна върху нея. Усмивката веднага изчезна от очите му. Кимна сериозно за поздрав и побърза да се обърне настрана.

Тежка ръка в ръкавица стисна рамото й и я обърна. Рианон вдигна побледнялото си лице и се взря смаяно в горящите сини очи на Ерик Норвежки.

— Така е, скъпа съпруго — проговори спокойно мъжът, — младият Роуан е при мен. Жив и здрав, както бяхте така добра да забележите.

Рианон го изгледа мрачно и се отдръпна. Ерик я пусна без съпротива.

— Защо е тук? — попита тихо тя. — Каква нова жестокост сте измислили?

— Никаква, мадам. Той сам реши да ми служи.

— Не вярвам на нито една ваша дума!

— Да не би да съм го оковал във вериги? Не, скъпа съпруго, както виждате, младежът се разхожда спокойно. Случайно имах възможността да го спася от лапите на няколко датчани и доколкото разбирам, по този начин той желае да ми се отблагодари.

— Спасили сте живота му? — Самодоволството в думите му я изкара из търпение. — Може би сте велик воин, но сте глупак, норвежки вълко — продължи с фалшива любезност тя. — Може би аз продължавам да съм влюбена до уши в Роуан. Може би и той все още е влюбен до уши в мен. И може би ще ви сложим рога точно тук, в тази къща.

Ерик мълча дълго и макар че по коравото му лице не потрепна нито едно мускулче, Рианон ясно усети гнева му. Стомахът й се сви и тя си пожела да не беше казвала последните думи.

След минута Ерик вдигна едната си златна вежда и впи очи в жена си. Какво ли мисли сега, запита се отчаяно Рианон. Но той само сви рамене, улови ръката й и се приведе към ухото й. Когато устните му се плъзнаха по кожата й, Рианон едва не изпищя.

— Няма да стане, лейди. Наистина няма да стане. Роуан държи на честта си и няма да ме измами. Вие също няма да ме измамите, защото ако го направите, ще ви напердаша така здраво по голия задник, че ще си научите урока за цял живот.

Рианон трескаво се опита да се освободи от яката му хватка, но не успя.

— Пуснете ме! — помоли задъхано тя. — Залата е пълна с ваши сънародници. Няма ли да ги поздравите като домакин?

— Не, мадам. Аз съм лордът тук. Смятам да се окъпя и да сменя дрехите си, преди да се нахраня.

— Само не очаквайте аз да забавлявам хората ви — възпротиви се ядосано Рианон.

— Не съм казал такова нещо — усмихна се Ерик. — Очаквам да забавлявате мен.

Очите й се разшириха от ужас и тя задърпа отчаяно ръката си.

— Ерик, не е възможно да…

— Разбира се, че е, скъпа моя. Нежните ви думи по адрес на Роуан веднага извикаха в паметта ми един много приятен миг. Видях съпругата си, загърната единствено в зашеметяващата красота на косата си, да ми обещава всичко, което поискам, в случай, че запазя живота на Роуан. Да ми обещава всички радости на брачното легло. Всички.

— Но двубоят вече беше свършил!

— Нима можех да ви обещая, че няма да го убия, ако вече го бях сторил, скъпа моя?

— О! Много добре знаете какво исках да кажа. Вие ме измамихте. Вече бяхте взели решение. Седяхте си най-спокойно на коня — на моя кон! — и не направихте нищо, за да прекратите тази глупава игра.

— Обещахте да ми дадете всичко, което ми се полага.

— Нищо не ви дължа.

— Напротив — възрази меко Ерик и в сините му очи блеснаха пламъци. Ръцете му я стиснаха още по-здраво. — Дължите ми много и аз дойдох да си получа дължимото.