Хедър Греъм - Робинята на викинга

Прозвучаха въодушевени викове. Ерик се надигна, изненадан от това, че се бе почувствал неловко. Роуан се изправи пред него, поклони се, после се отпусна на едно коляно.

— Вечно ваш слуга, милорд — проговори покорно той.

Ерик посегна и го вдигна на крака. После го потупа по рамото.

— Не, Роуан — отговори меко той, — вие не сте мой слуга. Нека бъдем приятели.

Одобрителните викове станаха още по-бурни. Младежката, доверчива усмивка на Роуан засегна една дълбоко погребана струна в душата на Ерик. Младежът не беше страхливец, не беше и глупак. От него се излъчваше сила, скромност и искреност.

Роуан беше обичал Рианон и Рианон беше обичала Роуан. Беше му лесно да им прости младежката влюбеност. Е, не съвсем лесно, защото доста време беше измъчван от гняв и ревност, както трябваше да признае. Но сега харесваше младия мъж и го съжаляваше. Любовта му заслужаваше съчувствие.

И той беше обичал като него.

Двамата се погледнаха в очите и в този миг от един ъгъл се разнесе странна музика.

Звуците идваха от една дълга флейта и цялата зала се умълча. Развлеченията започваха.

Тъмнокожо момиче с тъмни, бадемовидни очи излезе пред огъня. Косата й беше с цвят на абанос и падаше на меки вълни до бедрата. Тя постоя няколко мига неподвижна, после тялото й меко се раздвижи в ритъма на музиката, а след него се раздвижиха и крайниците й.

Девойката беше невероятно красива и грациозна. Изглеждаше толкова екзотична с косо разположените си очи и медноцветната кожа, а когато се въртеше, прозирните воали, с които беше обвита, се развяваха и разкриваха съвършената й фигура.

Ерик наблюдаваше танца й с усмивка. Скоро обаче нещо в танца й му напомни едно друго представление, състояло се наскоро. Рианон. Тя се движеше също така грациозно и разказваше за отдавна минали времена с мекия си, изкусителен глас на сирена…

Дори сега, докато наблюдаваше бадемооката танцьорка, не можеше да мисли за нищо друго, освен за жена си. Той стисна здраво зъби и изруга полугласно. Не искаше да мисли за нея. Поне когато беше буден. Не искаше и да я сънува.

Роло седна до него. Загърната в облаците дим, които се пиеха над огнището, младата девойка танцуваше като магьосница, лека и мимолетна като тях.

— Тя е пленница, изоставена от датчаните в прибързаното им бягство — обясни Роло. — Каза ми го домакинът. Пленили я при един набег в Средиземно море и се говори, че си търси нов господар. Не виждате ли, че очите й често се устремяват към вас?

— Така ли? — Ерик не беше забелязал нищо. Гледаше момичето, но мислеше за нещо съвсем друго.

Танцьорката пристъпи към него и се завъртя в бърз, екзотичен ритъм. После започна един по един да се освобождава от воалите си. Разкриха се медноцветни рамене и високи, твърди гърди. Беше обута с тесни шалвари, а гърдите й бяха стегнати само с тънка копринена лента. Тя се завъртя още по-бързо с босите си крака, приближи се до Ерик и когато музиката се усили, внезапно замря. После отметна глава назад и падна на колене пред него.

В залата се възцари задъхана тишина. Ерик съвсем ясно чуваше ускореното дишане на момичето. То вдигна бавно глава и го погледна с огромните си очи.

Той усети, че мъжете са втренчили погледи в него, усмихна се и изръкопляска.

— Момичето е робиня — заговори високо кралят. — Всички видяха, че се обрече на вас.

Нищо в гласа на Алфред не издаваше мислите му. Ала Ерик беше сигурен, че кралят много добре знае какво трябва да се направи. Затова се обърна към него и отвърна спокойно:

— Днес се бих под вашето знаме, Алфред. Всяка плячка, която завладяхме, е ваша. Имате право да я разпределите между хората си.

Кралят го погледна изненадано, после махна с ръка и освободи робинята. Тя се надигна с нещастно изражение на лицето и се запъти към изхода, като постоянно спираше и се обръщаше назад.

Ерик не откъсваше поглед от краля.

— Нито вие, нито аз виждахме това момиче, Алфред. И двамата мислехме за друго подобно представление.

— Да. И то ви донесе жена.

— А на вас военен съюз. Женитбата беше част от договора ни.

Кралят присви очи.

— Значи имате намерение да вземете робинята?

Ерик се ухили и бавно поклати глава.

— Не, сир. Имам намерение да я дам на един свой приятел.

Кралят вдигна смаяно едната си вежда.

— Ще я дам на Роуан — поясни Ерик. — Момчето изгуби много и смятам, че заслужава малко радост.

Внезапно Ерик усети огромна умора и се отпусна на стола си. Той беше на път да загуби ума си! Защо даде момичето на друг? Трябваше да я задържи, за да покаже на всички, че сам си е господар, че не позволява една жена да го води за носа, дори ако тази жена е роднина на краля и негова законна съпруга. Погледна към Алфред и кралят отговори на погледа му.