Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Гарт ще умре от мъка!

— Пусни ме веднага… проклет викинг! — изсъска вбесено тя. Внезапно небето се разтвори и от мрака се изсипаха милиони едри снежинки. Снегът заваля на парцали. Ерик изруга и пришпори Александър. Рианон вече съжаляваше за импулсивното си бягство. Времето рязко се влоши. Двамата нямаше да намерят пътя към дома. Много скоро снегът щеше да ги затрупа.

Обаче Ерик не се насочи към града. Рианон се огледа и разбра, че препускат към една от ловните хижи, построена в гората под защитата на крайбрежните скали. След минута бяха там. Ерик отведе жребеца под навеса, скочи от седлото и свали Рианон на земята. Пребори се с вихрушката, отвори вратата, блъсна я вътре и побърза да затвори. Облегна се на стената, останал без дъх, и устреми заплашителен поглед към лицето й.

— Ето че успяхме, мила моя! В такава нощ всеки би трябвало да си седи спокойно до огъня!

Рианон не отговори. Обърна му гръб и се зае да изстисква мокрите си дрехи. Ерик направи няколко крачки към нея и тя замръзна на мястото си в очакване на докосването му. Но той дори не вдигна ръка. Мина покрай нея и натрупа дърва в голямото огнище. Извади кремък и прахан и разпали огън. Топлината я замая. Рианон трепереше с цялото си тяло, но упорито стоеше далеч от огъня.

Ерик се надигна и огледа стаичката. В един ъгъл бяха струпани бали слама, покрити с кожи. Вляво от огнището имаше голяма, грубо издялана маса, върху която бяха оставени десетина пълни рогове. Ерик отиде до масата и надигна един рог. Погледна Рианон и закрачи към нея. Тя се отдръпна и той спря на място. В сините му очи проблеснаха дяволски искри. Подаде й рога и проговори равнодушно:

— Това е медовина. Пий! Имам намерение да те върна у дома жива и здрава.

— Не искам.

— Казах да го изпиеш!

Рианон отпи голяма глътка и усети как в гърлото й се разля приятна топлина. Отпи още една глътка и му върна рога.

— Изпълних заповедта ви, милорд — рече иронично тя. — Желаете ли още нещо?

— Но разбира се. Съблечи се.

— Няма! — изсъска вбесено тя. Но Ерик вече се беше обърнал, пусна рога върху единия сламеник и издърпа кожата от втория.

— Ще се опитам да ти обясня просто и ясно. Значи, милейди, или ти ще свалиш дрехите си доброволно, или аз ще го направя вместо теб. Мина доста време, откакто съм го правил. Много ми се иска да го направя пак.

— О! — изписка тя и гневът я накара да загуби самообладание. — Кръвожаден викинг, проклето копеле! — изкрещя разярено тя, но Ерик само се усмихна, сграбчи я за рамото и я дръпна към себе си. Рианон се отбраняваше с всички сили, но той улови наметката и я дръпна от раменете й. Тя се откъсна и хукна към ъгъла на стаята, но той я настигна и отново я стисна в железните си ръце. Тя заудря с юмруци по гърдите му, но той улови с една ръка китките й и ги вдигна високо над главата. Рианон беше безпомощна. Свободната му ръка сръчно смъкна дебелата й туника и синята долна риза. Тя се опита да го ритне и отново закрещя: — А аз си мислех, че Джудит е тази, която вече се грижи за „предната ви страна“, викинге!

Ерик се изсмя дрезгаво, топлият му дъх помилва бузата й и сладкият аромат на медовина замая главата й. Тялото му беше съвсем близо до нейното.

— Рианон… — Но не можа да продължи, защото жената вдигна високо едното си коляно и хладно го уведоми:

— Това е всичко, което мога да направя за предницата ви, милорд.

Само след секунда тя лежеше по гръб на сламеника и отчаяно се извиваше под силното му тяло. Биеше се като обезумяла, за да запази оскъдните остатъци от облеклото си, но Ерик не се трогваше от усилията й. Когато остана съвсем гола, тя се сви на кълбо и страхливо обгърна с ръце раменете си. Ерик хвърли отгоре й една кожа и я уви добре, за да я стопли. Рианон подаде предпазливо носа си и видя, че мъжът й бързо съблича мокрите дрехи и се увива с друга кожа.

Когато се обърна към нея, тя понечи да се изправи, но той я блъсна на постелята и се настани върху бедрата й. Очите й отново се напълниха със сълзи. Кожата покриваше само раменете му. Голите мускулести гърди бяха възхитително меки и блещукаха в мрака. Толкова отдавна не го беше виждала така. Членът му почиваше върху корема й и я изпълваше с топлина и копнеж. В тялото й се разгаряха пламъци. Точно сега, когато се нуждаеше отчаяно от него, когато го желаеше с цялата сила на тялото си, когато копнееше да го докосва с нежност; сега, когато се беше влюбила истински в него, той беше започнал да я мами. Желаеше прислужницата Джудит.