Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Да, нуждая се от почивка! — изкрещя тя и пое дълбоко дъх. — Но това не значи, че ще почивам в тинята! Не мога повече, милорд. Кажете ми най-после какво, за Бога, търсите тук?

— Какво? — Ерик се изправи и опря ръце на хълбоците си. — Да не би да сте искали да си останете при датчаните, мадам? Ако е така, трябва само да ми кажете!

— Ах, значи щяхте да ме оставите там, така ли? Много добре си спомням, че някога имаше едно място, където пожелах да остана, но тогава нямаше кой да се съобрази с желанието ми!

Ерик се хвърли към нея и преди да е успяла да се отдръпне, я сграбчи за кръста. Метна я като чувал на рамото си и продължи напред.

— Какво правите? — изкрещя вбесено Рианон.

— Връщам ви на датчаните! — изрева в отговор мъжът. — Вие сте една зла вещица, една проклета жена, хапете и, за да бъда честен докрай, косата ви вече е добила цвят на купчина тор.

— О! — Рианон забарабани с юмруци по гърба му. — Веднага ме пуснете!

Ерик наистина я пусна и тя падна в тинята. Ръката й веднага посегна да го замери с втора шепа кал, но само след миг той вече седеше върху нея, не по-малко изпоцапан с лепкава тиня. Всичко, което се виждаше от лицето му, бяха очите. Да, и белите зъби, когато се ухили. Пръстите му се сключиха около китките й.

— Дойдох да ви спася, макар че и самият аз не знам защо!

— Глупак! Можеха да ви убият! — изкрещя в отговор Рианон. — Забравихте ли, че отговаряте за живота на стотици мъже? Защо дойдохте сам самичък сред тази орда датчани?

— По дяволите, жено! — изрева ядно Ерик. — Не знаете ли какво щяха да направят с вас, ако бяха разбрали, че цялата армия е тръгнала да ви освободи? Щяха да ви прережат гърлото още преди да сме успели да ги нападнем.

От думите му я побиха студени тръпки. Вече беше чувала какво правят викингите с жертвите си. Говореше се за мъже, приковани към някое дърво и заставени да гледат как разрязват вътрешностите им. Под дебелия пласт мръсотия лицето й побледня, а тялото й се разтрепери като лист. Усети тежестта му върху себе си и осъзна, че той не е разбрал правилно мълчанието й. Особено когато заговори отново:

— Би трябвало да ви одера кожата със собствените си ръце, мадам, защото престъпихте заповедта ми и ни поставихте в такова трудно положение!

— Дойдох да ви предупредя! — извика отчаяно тя.

— А аз ви казах да внимавате за себе си! Да не се излагате на опасност!

— Господи, как се осмелявате! Аз предпазих вас и хората ви от предателство!

Ерик се изправи и попита с треперещ от гняв глас:

— Кой ни е предал? Вече знам на какво сте способна с добре прицелените си стрели. Помните ли как ме посрещнахте?

— Но…

— О, вече знам, че сте забележителна актриса, Рианон. Достатъчно е само да си припомня нощта, когато едва не накарахте мъжете да се изпобият помежду си. Сватбената ни нощ, помните ли? Може би самата вие сте изпратили послание на датчаните, а след това сте дошли да ни предупредите и да докажете невинността си.

Рианон побесня от гняв. Дъхът спря в гърлото й. Яростта вля в ръката й такава сила, че успя да го отблъсне. Ерик се подхлъзна в тинята, тя скочи на крака и се впусна да бяга без посока.

— Рианон!

Само след секунда я беше настигнал. Тя се изтръгна от ръцете му, но се спъна в един дебел клон и изпищя от болка, защото стъпи накриво и си навехна глезена. Ерик я вдигна отново на ръце и продължи напред, без да каже нито дума. Единственото чисто място на лицето му беше около очите.

— Вероятно хората ми вече са нападнали датчаните, които се бяха скрили в селската къща — уведоми я хладно той. — Ще се срещнем утре рано сутринта при завоя на реката.

Рианон не отговори. Беше мръсна, гърлото й беше пресъхнало, всяко мускулче я болеше и пареше. Отпусна изтощено глава и затвори очи.

Равномерните му движения я приспаха. Когато отново отвори очи, беше тихо и тъмно. Гората беше ярко осветена от пълната луна и звездите по ясното небе. Огледа се и забеляза, че наблизо е запален огън, че на него се пече месо, а тя лежи на нещо като възглавница, направена от долната риза на Ерик. Чу плискане на вода и разбра, че мъжът й е стигнал до мястото, където трябваше да се срещнат с воините му.

Все още се чувстваше уморена до смърт и затвори очи. Когато нещо студено докосна челото й, скочи като ужилена. Ерик беше коленичил до нея, гол, само по чорапи, и триеше калта от лицето й с парче от туниката си. Рианон седна и бързо отвърна лице.

— Рианон, исках само да…

— Мога и сама да се погрижа за себе си, благодаря!