Хедър Греъм - Робинята на викинга

Кожените ремъци се впиваха в кожата й, но гневът и паническият страх я накараха да се хвърли презглава напред. Улучи корема на Йорг с такава сила, че мъжът политна назад и се строполи във водата. Войниците нададоха гръмогласен рев. Ала когато се изправи, Рианон изплака от отчаяние.

Датчаните бяха много повече, отколкото беше предположила, установи с нарастващ ужас тя. Внезапно се видя заобиколена от врагове — не само от онези, които я бяха заловили, но и от други, напълно непознати. Всички бяха окървавени, някои куцаха. Разбити от ирландците, те бяха избягали в тази долина, бяха убили селянина и се бяха скрили в къщата му, за да се погрижат за раните си. Нямаше как да им избяга.

Йорг скочи на крака, изрева като ранена мечка и закрачи с големи крачки към нея. Рианон се опита да му избяга, но той я улови и я обърна към себе си. Тя се сви инстинктивно, за да избегне удара, защото ръката му вече се вдигаше във въздуха. Слава Богу, не я удари.

— Кълна се в залите на Валхала, тази жена е моя, и ти ще ми я дадеш или ще се простиш с живота си! — разнесе се гръмотевичен глас.

Ръката на Йорг се отпусна. Датчаните се обърнаха смаяни. Всеки искаше да види кой е този безсрамник, който се осмелява да спори с Йорг за правата върху пленената жена.

Най-смаяна обаче беше самата пленница. Онзи, който беше дошъл съвсем сам, за да я поиска за себе си, не й беше непознат. Възседнал кафяво пони, той изглеждаше огромен върху дребното животно. Беше рус и златен като слънцето, макар че косата му беше омазана с кръв. Носеше дрехи, които не бе виждала никога преди това. Като повечето от присъстващите беше обут в кожени ботуши, раменете му също бяха обвити с кожа, разкъсана и мръсна. Лицето му беше прашно, мрачно и едва различимо, но очите му не можеха да бъдат сбъркани с никои други.

Ерик, нейният съпруг. Ерик, който беше дошъл съвсем сам в това море от неприятели и изискваше да получи обратно жена си.

Рианон беше твърде изненадана, за да може да извика, а след една минута беше безкрайно благодарна, че изненадата е сковала езика и, защото осъзна, че мъжът й се преструва на датчанин.

Йорг я пусна и закрачи към новодошлия.

— Кой си ти? И какво си въобразяваш, че имаш право да искаш от мен, в името на всички богове! Знаеш ли изобщо кой съм аз, глупако?

— Искам тази жена. Тя е моя пленница. Моите хора я намериха.

— Кой…

— Изпраща ме Гунтрум. Ти не успя да се съединиш с него, Йорг, както гласеше уговорката.

Ерик скочи от понито и нагази във водата. Издърпа Рианон от ръцете на датчанина и я повлече след себе си по начин, който не се различаваше особено от този на Йорг. Рианон изпищя и се строполи на земята. Ерик я дръпна да стане, извади от кончова на ботуша си кама и преряза въжетата, които стягаха китките й.

— Какво правиш, по дяволите! — изпухтя Йорг.

— Вземам си онова, което е мое.

— Не! Сега жената е моя. Аз я вързах.

— Вързал си я, защото не си достатъчно силен да се справиш с една слаба жена — отговори подигравателно Ерик. — Жената е моя, защото аз я хванах пръв и сега имам заповед да я отведа при Гунтрум.

— Какво ме е грижа за Гунтрум? — озъби се Йорг.

Рагвалд направи крачка напред.

— Намерихме я на една скала. Защо не внимаваш за пленниците си? Тази мръсница изпращаше послания — изсъска ядно той. — Тя пусна стрелите, които предупредиха онова ирландско-норманско копеле за готвеното нападение. Ти не си достатъчно силен, за да се справиш с жената, не ние!

Ерик отстъпи назад и извади меча си. Усмихна се и усмивката му беше ледена.

— Ела тук, момче. Изпробвай що за воин съм.

Мъжете се развикаха. Рагвалд очевидно съжали за предизвикателството си, но въпреки това измъкна меча си и пристъпи напред.

— Мъжът, който умре от старост, потъва в забрава! — изрева гой. — Воинът ще седи във Валхала и ти можеш само да се радваш, че ще отидеш там още днес!

Смели думи, но само след миг Рианон осъзна, че досега не е разбирала колко силен е в действителност мъжът й. Рагвалд още не беше надал бойния си вик, а Ерик вече стоеше пред него и вдигаше тежкия си меч, сякаш беше перце в ръцете му. Дори когато Рагвалд замахна да го удари, Ерик просто отрази удара с меча си и премести центъра на тежестта си.

Изобщо не се стигна до сблъсък на двете острия. Рианон не чу нищо, само видя как Рагвалд падна в краката й и водата на потока потече червена.

Тя изпищя, но ръката му я сграбчи здраво и я притисна до мръсната кожа.

— Тази жена е моя! — изрева гръмотевично той. — Моя, това заповяда Гунтрум. Кой ще се осмели да ми я вземе?