Хедър Греъм - Робинята на викинга

Той й се присмиваше, да, сигурно й се присмиваше. Ала когато вдигна очи към лицето му, в погледа му нямаше подигравка. Той я вдигна високо над юдата, изнесе я на брега и я положи на земята. Устните му непрестанно я уверяваха, че е замайващо красива с алабастровата си кожа, обляна от лунната светлина. Докато й описваше красотата на всяка частица от тялото й, той придружаваше думите си с безброй нежни, влудяващи целувки и горещите му устни и език много скоро успяха да прогонят студа от вените й. Тялото му я топлеше, а когато се отпусна върху нейното, възбуждащата, упойваща нежност се превърна в буйна страст.

Много по-късно, когато луната почти се бе скрила зад дърветата, когато се бяха насладили на страстта си и трепереха от изтощение, Рианон усети как ръцете му я вдигнаха и я увиха в топлата наметка. Беше почти заспала, когато Ерик я смушка и й подаде парче месо, което междувременно се беше опекло на огъня. Не й се вярваше, че ще може да преглътне дори една хапка, но великолепната му миризма напълни устата й със слюнка и й напомни, че отдавна не е слагала нищо в устата си. Когато се нахрани, Ерик легна до нея и я притисна плътно до голото си тяло. Спокойна и сигурна в прегръдките му, Рианон се почувства обичана — за първи път, откак бяха станали мъж и жена.

Ала когато се събуди на зазоряване, случилото се през нощта изглеждаше само далечен сън. Когато отвори очи, Ерик не беше до нея. Беше я завил небрежно с наметката си и тялото й трепереше от студ. Тя се уви и бързо се надигна. Видя, че мъжът й е вече облечен и стои до брега на потока на няколко метра от нея. Обут с грубите кожени ботуши, той беше стъпил на един камък и се взираше замислено във водата.

Изглежда беше усетил, че се е събудила, защото се обърна и я изгледа остро.

— Станете и се облечете — прозвуча сухо гласът му. — Воините ми скоро ще бъдат тук.

Наранена от тона му, Рианон стисна здраво зъби и гордо се изправи. Уви се с наметката и слезе на брега. Наведе се и пи до насита от чистата, студена вода. Когато стана и се обърна към него, той я наблюдаваше с все същия хладен поглед. В душата й се надигна гняв, примесен със смущение. Нежността беше само трик — той се бореше с нея по същия начин, по който воюваше с враговете си. Щом желанието отминеше, захвърляше нежността като празна чиния.

— Какво всъщност искате от мен? — попита грубо тя.

— Ако можех да изтръгна от устата ви истината, скъпа моя, бъдете сигурна, че щях да го направя.

— Коя истина? За какво говорите?

Ерик не бързаше да отговори. Сви рамене и тихо попита:

— Ако не сте вие, кой е тогава, Рианон? Кой е предателят в собствения ви дом?

Рианон се сгърчи, сякаш я беше ударил. Тя бе рискувала живота си, за да го предупреди, а той продължаваше да я подозира в предателство!

— Копеле! — изсъска вбесено тя и млъкна. Обърна му гръб и започна да събира влажните си дрехи. Поиска да се скрие зад дървото, за да се облече, но Ерик посегна към ръката й. В погледа му нямаше гняв.

— Не съм ви обвинил — започна изненадващо кротко той.

Рианон се изтръгна от ръката му. Очите й се напълниха със сълзи и без да съзнава какво прави, тя замахна да го удари. Ерик улови ръката й още във въздуха и я привлече към себе си.

— Попитах ви кой е, Рианон, това беше всичко. Сигурно имате някаква представа кой се крие зад всичко това.

— Нямам! — изсъска ядно тя. — Не знам нищо! Веднага ме пуснете!

— Рианон! — Гласът му беше мек, пръстите му нежно милваха косата й. Тя отметна глава назад, за да избяга от докосването му.

— Не! Не се преструвайте повече! На светло лъжите ви са безполезни. Между нас няма нежни чувства, милорд!

Тя извъртя глава и се изплъзна от ръцете му, страхувайки се, че сълзите ще потекат по бузите й и ще издадат бушуващите в сърцето й чувства.

— Обвинявайте ме, щом искате, но бъдете честен. Отвращавам се от тази… тази лицемерна нежност, с която си служите!

Тя видя как лицето му се опъна, видя опасния блясък в очите му, но не беше подготвена за бруталността, с която я сграбчи. Нежните й китки едва не се пречупиха.

— Отвращавайте се от мен, проклинайте ме, колкото си щете, проклинайте деня, в който съм се родил! Но ми се подчинявайте, Рианон, във всичко. И отговаряйте учтиво, когато ви задавам въпрос.

— Тогава задайте въпроса си учтиво! — извика гневно тя и отчаяно се помоли да я пусне. Ако не го направеше веднага, тя щеше да рухне на земята и да запищи. Само една глупачка можеше да се влюби в него. Само една глупачка можеше да повярва в думите, казани в мрака на нощта. Само една глупачка.