Хедър Греъм - Интриги

— Не и в стаята си!

— Да, но аз вече изпълних всички очарователни поръчения, които ми постави.

Роуз сведе глава и се почувства ужасно неловко.

— Трябваше да измисля достоверна история за пред татко.

— Да, разбира се — отзова се подигравателно Пиърс.

— Не можеш да останеш тук.

Пръстите му се потопиха във водата.

— А аз си помислих, че мога да ти бъда полезен.

— С какво?

Той отиде до камината и откачи второто ведро.

— Може би водата ти е изстинала.

Роуз прибра коленете си, за да не се опари, и промълви едва чуто:

— Благодаря.

— А гърбът ти…

— Какво?

— Бих могъл да ти изтрия гърба.

— Моля те, не е нужно…

Пиърс коленичи зад нея, взе сапуна и гъбата от водата и вдигна дългата й коса. Ръцете му се плъзнаха бавно и изкусително по голия й гръб и Роуз се разтрепери. Откога не беше изпитвала тези чувства… Чувствеността й се будеше за нов живот.

— Мисля, че за тази вечер си свършил достатъчно работа — прошепна безсилно тя.

— О, аз едва сега започвам.

— Иди да си легнеш…

— Точно това ще направя.

— О, Пиърс, защо дойде тук?

Ръката, който миеше гърба й, спря за миг.

— Трябваше да видя сина си.

— А как влезе?

Този въпрос не получи отговор.

— Ти какво си мислеше? Че ще играя твоята игра, без да мога да видя детето си?

— Утре сутринта щеше да се запознаеш с него.

— Твърде дълго съм чакал, Роуз. Тази вечер загубих търпение.

— Ами ако те намерят тук? Много е опасно. — Тя се обърна към него и се изненада от безгрижната му усмивка.

— Не се боя от опасностите. Какви прекрасни медноцветни къдрици има нашият Уди! И типичните очи на Дефортовци.

— Видял си очите му? Значи си го събудил? — Тя поклати глава и го изгледа сърдито. — Крайно време е да се махнеш оттук! Постъпил си много лекомислено, като си влязъл.

— Стига толкова! — прекъсна я сърдито той. — Всеки мъж, който узнае, че е станал баща, ще поиска да види детето си. Ако не проумяваш това, значи не си на себе си. Ти си могла да преброиш пръстчетата на ръцете и краката му още когато се е родил. За съжаление тогава аз бях някъде в морето. Трябваше да дойда тази нощ, разбери!

— Ти… ти си го прегърнал? — заекна изумено тя.

— Разбира се.

Каква дързост! Значи Пиърс беше събудил бебето, а после отново го беше сложил в люлката му!

— А той… заплака ли?

Пиърс вдигна рамене.

— Трябва да призная, че в началото не беше особено зарадван да ме види. Все пак лицето ми му е чуждо. Камериерката ти го успокои без усилия, после ме помоли да седна до огъня и да го люлея в ръцете си, докато заспи отново.

Роуз стисна зъби, за да не изкрещи. Този ужасен мъж се справяше с всяка ситуация.

— Значи Мери Кейт те е заварила в детската стая? — По дяволите! Тя беше забравила, че камериерката беше луда по херцог Дефорт още от самото начало.

— Няма за какво да се тревожиш. Тя знае колко е важно да опазя тайната си. Държа се много мило. И, за разлика от теб, разбра веднага, че имам нужда да видя жена си и сина си. — Той се усмихна като хлапак, после скочи на крака, вдигна Роуз от водата и притисна мокрото й тяло до своето. — Толкова ми липсваше, любов моя! — прошепна дрезгаво той и я понесе към леглото. Положи я върху копринената завивка и побърза да свали ризата си, която миришеше на обор.

Намеренията му бяха недвусмислени и Роуз пое дълбоко дъх, за да протестира, но не можа да произнесе нито дума. Сърцето й биеше като безумно.

Той легна до нея и тя потъна в силната му прегръдка.

— Ще се отбраняваш ли?

— Да — излъга тя.

— Даже ако смирено те помоля за извинение?

Роуз се потопи дълбоко в сребърните му очи.

— Ти и смирен? Дали ще съм жива да преживея подобно нещо?

— Тогава се опитай да си го представиш — предложи ухилено той. — Толкова дълго чаках, че вече не издържам. — Гореща целувка затвори устата й и копнежът се превърна в страстно желание.

Щеше да бъде различно, ако не беше живяла толкова дълго с мечти и спомени. Колко живи, омайващи сънища — целувките на Пиърс, еротичните ласки на езика му, който се плъзгаше възбуждащо по шията й… Тялото му, което се движеше в настойчив ритъм над нейното, ръцете, които милваха гърдите й, пръстите му между бедрата й…

Днешното не беше сън и действителността надмина всичко, което се беше случвало в сънищата й. Опитен в любовното изкуство, Пиърс намери веднага чувствителната точка между бедрата й и я раздразни първо с ръце, а после и с езика си.