Хедър Греъм - Интриги

— Тази вечер ще ни трябва повече вода, млади момко, защото Нейна светлост херцогинята се върна неочаквано и със сигурност ще иска да се окъпе. Слугите в къщата ще се погрижат за всичко. Моля ви само да внесете големите ведра. Не мога да разбера защо ви карат да работите, след като слънцето отдавна е залязло!

— Не е чак толкова лошо — отговори Пиърс и остави тежките ведра в ъгъла. — Обичам да работя.

— Иначе господарят и дъщеря му са много добри — въздъхна дебелата готвачка и наду розовите си бузи. Очевидно беше харесала новодошлия и се радваше на силното му тяло. Бялата риза беше отворена до гърдите и разкриваше къдравите черни косъмчета, които го правеха още по-мъжествен. Тъй като беше съвсем различен от слугите и ратаите, с които Люси общуваше, тя се радваше, че може да прекара повечко време с него. — Не се плашете, млади човече. Свършете всичко, което са ви възложили, а аз ще ви нагостя с чудесни свински котлети и моя специален зеленчук.

Пиърс свали шапка, благодари й учтиво и се засмя с осъзнатия си чар. Роуз прехапа устни и реши да му развали радостта от свинските котлети.

Тя го изчака да излезе и отиде в кухнята. В чинията, оставена до печката, бяха натрупани кокали и хрущяли. Вероятно Люси ги беше оставила, за да свари супа. Роуз намери и таблата, която някоя от прислужничките щеше да отнесе в обора, където работеше Пиърс, и побърза да размени чиниите. Люси се върна скоро и господарката се хвърли на шията й.

— О, Люси, толкова много ще ми липсваш! — извика тя и я завъртя в кръг, за да не види момичето, което тъкмо отнасяше таблата. — В Англия не е лошо, но никой не може да готви като теб.

Люси се засмя доволно и отговори на прегръдката й. Роуз се сбогува сърдечно с нея и я остави сама. Мина доста време, преди готвачката да открие свинските котлети, оставени до печката. Тя се намръщи недоволно и се приготви да се скара на прислужничката, която беше разменила чиниите.

Когато беше сигурна, че Пиърс се е справил с възложените му задачи, Роуз отиде при главния коняр.

— Слушай, Рандолф, някои от конете имат спешна нужда от почистване. Най-добре е да накараш младия затворник да свърши веднага тази работа.

— О, милейди, вие го затрупахте със задачи!

— Надявам се, че умее да се оправя с конете. Най-добре да започне с Блейз. — Този кон беше висок метър и шестдесет висок и упорит като магаре.

Застанала на сигурно разстояние, Роуз проследи как изведоха Блейз от бокса и поръчаха на „затворника“ да го почисти. За да не избухне в луд смях, тя притисна ръка до устата си. Жребецът танцуваше неспокойно и често вдигаше предните си крака във въздуха. Пиърс го ругаеше ядно, но успя да го укроти. Въпреки това почистването на Блейз и особено на краката му бяха мъчение, което нямаше да бъде забравено скоро. След като Пиърс почисти още две кобили и три товарни коня, Роуз мина покрай него, без да го удостои с поглед и разгледа боксовете, следвана от Рандолф.

— Да, първите пет са много добре почистени, но се боя, че Блейз трябва да бъде изчеткан още веднъж. Краката му не ми изглеждат много чисти.

— Вече е късно, милейди. Блейз може спокойно да почака до утре.

— Не, в никакъв случай — отговори със сладка усмивка тя. Този път остана наблизо, докато Блейз беше изведен отново от бокса и Пиърс, който тъкмо почистваше другия край на обора, беше повикан да повтори четкането. Роуз спря пред него и се наслади на гневното му лице.

— Налага се да повторите операцията, Питър. Баща ми е горещ привърженик на чистотата, а вие бяхте доста небрежен с този ценен жребец.

Пиърс потръпна като от удар, после обаче се поклони дълбоко и посегна към четката. Погледна бързо след отдалечаващия се коняр и изфуча разярено:

— Крайно време е да сложиш край на тази игра, херцогиньо!

Тя го погледна съчувствено и отговори съвсем тихо:

— Очевидно си забравил най-важното, скъпи. Днес аз съм тази, която поставя изискванията.

Очите му се присвиха заплашително.

— Само тази нощ!

Май беше отишла твърде далеч. Може би, но просто не можеше другояче. Тя се обърна и повика главния коняр.

— Питър е чудесен работник и е много бърз, Рандолф. Щом свърши с Блейз, може да се нахрани, а после ще прекопае градината зад обора.

— Тази вечер ли, милейди?

Тя го погледна невинно.

— Разбира се, че тази вечер! Поръчала съм на градинаря да засади специални цветя и се надявам да израснат, докато ме няма.

— Но бедният човечец ще трябва да работи цяла нощ, милейди!