Хедър Греъм - Интриги

Устните и ръцете му се заеха да изследват чувствителните места на тялото й, първо гърдите, после корема, вътрешната страна на бедрата. Роуз се опита да му обясни, че това не е истинско извинение, но забрави какво искаше да каже. Защото той я обичаше и никога нямаше да обича друга. И защото сладкото мъчение беше непоносимо. Тя целуваше раменете му, отговаряше с усмивка на погледа му, а когато двамата се сляха, той повтори тихо и настойчиво в ухото й:

— Прости ми!

Това беше достатъчно. Тя му прости с цялото си сърце и не го премълча.

По-късно двамата се отпуснаха един до друг, прегърнаха се нежно и зачакаха дишането им да се успокои.

— Трябва да спим, любов моя — проговори задъхано той. — Утре ще станем рано. Всъщност, новият ден вече настъпва. — Бузата й се притискаше в гърдите му, копринената й коса гъделичкаше брадичката му и той я приглади назад. — О, Роуз, колко те обичам…

Отговор не последва. Пиърс вдигна глава и погледна лицето й. Жена му спеше дълбоко, с нежна усмивка на устните си.

Никога не я беше виждал толкова красива, толкова спокойна. Не бе чула думите му, но той не я събуди. Роуз имаше нужда от почивка, за да събере сили. Предстоеше им дълго пътуване. Пътуване към истината.

Роуз никога не беше помисляла, че един ден ще се чувства толкова щастлива и доволна. Тя се наслаждаваше на пътуването по море, на мекото време. Често седеше с часове на палубата, грееше се на топлото слънце и оставяше вятъра да милва нежните й бузи.

Може би небето и морето и друг път са били толкова кобалтовосини, може би слънцето и преди беше разпространявало този ослепителен блясък. Сега обаче всичко й се струваше различно, защото най-после беше отново със съпруга си и се наслаждаваше на любовта му.

Всяка сутрин Пиърс и капитан Нименс заставаха зад кормилото, за да определят посоката на вятъра и морските течения. Двамата се разбираха отлично и това й харесваше. Много по-дълбока беше радостта й, когато наблюдаваше Пиърс и Уди. Никога не си беше представяла, че силният, властен и понякога твърде нетърпелив херцог може да бъде толкова добър баща. Често го намираше в капитанската каюта с бебето на ръце, което не се уморяваше да изследва тялото и лицето му. Обичаше да го подхвърля високо във въздуха и тогава малкият хълцаше от удоволствие. Непрекъснато му дялаше дървени играчки и не се ядосваше ни най-малко, когато момченцето му ги хвърляше в лицето. Ако не го обичаше с цялото си сърце, Роуз непременно щеше да се влюби в него, докато го наблюдаваше как играе със синчето си. А усмивката, с която даряваше малкия си син, беше най-прекрасното нещо на света.

Двамата прекарваха много време насаме, седяха един до друг на слънце, докато Мери Кейт и Джени играеха с бебето. А прекрасните нощи, когато морето блещукаше като черно кадифе и кабината беше осветена само от една свещ, бяха несравними… Обикновено Роуз вече беше в леглото, когато Пиърс се прибираше. Той се събличаше бързо и тя следеше движенията му без стеснение, възхищаваше се на съвършената му фигура. Той лягаше при нея, вземаше я в прегръдките си, притискаше я към разгорещеното си, възбудено тяло и двамата се отдаваха без задръжки на любовната игра.

Нощите им помагаха да се опознаят по-добре. Пиърс разказваше за страшните дни на пленничеството, Роуз описваше отчаянието, което я бе завладяло след вестта за смъртта му. Разказа му как е умолявала краля да очисти името Дефорт от позорното петно и как накрая е решила да се върне в родината си и да събере сили, за да отиде после в Англия и да докаже невинността му.

— Баща ми се държа много добре — въздъхна едно нощ тя, сгушена на гърдите му. — Той е изключителен човек, Пиърс. Впрочем, имам изненада за теб. — Тя се надигна на лакът и потърси очите му. — Представи си, той знаеше кой си! Каза ми го на сбогуване, когато ме целуна. Намигна ми и ме помоли да се грижа добре за мъжа си.

Пиърс се ухили с разбиране и скръсти ръце над главата си.

— И аз имам изненада за теб. Баща ти знаеше отдавна. Онази нощ именно той ме изпрати при теб.

— О, не!

— Да, да!

— Господи! И ти ме накара да повярвам… Ей сега ще ти оскубя косата косъм по косъм, а после ще те насека на парченца!

Пиърс избухна в смях и я грабна в прегръдката си.

— Хайде, направи го! — Дълбокият чувствен глас изпрати сладостни тръпки към утробата й. — Чакам те… — Роуз впи устни в неговите и забрави баща си. До следващото утро.

Много скоро откриха, че един кораб ги следва отдалече. Оказа се, че това беше пиратският кораб на Пиърс с целия екипаж. Най-интересното обаче беше, че на борда му се намираше Ашкрофт Удбайн.