Хедър Греъм - Интриги

— Още тогава попаднах под властта ти. Никога не съм познавал жена, която да ме е омагьосала така…

Той се обърна към жена си и тя сведе бързо глава, за да скрие пламналото си лице.

— Все пак! Ти вярваше, че обичаш Ан, и въпреки това спеше с мен. — В гласа й имаше горчиво обвинение.

Пиърс простена театрално и поклати глава.

— Всеки мъж би спал с теб дори ако наистина е влюбен в друга жена! Вярно е, че ние с Ан си подхождахме добре. Тя беше независима, умна, зряла и опитна. Никога не съм оспорвал, че означаваше много за мен. Мисля обаче, че преди да те срещна, не съм знаел какво е любов. Щом се научих да те обичам, остана само ти. — Той посочи вратата на детската стая. — Това е истината, кълна се в живота на сина ни. Достатъчно ли е?

Роуз прехапа долната си устна и издърпа завивката върху треперещото си тяло. Все още не смееше да повярва в чудото на тази нощ.

— Значи… ти ме обичаш?

— С цялото си сърце.

— И наистина си ми изневерил само веднъж?

— Нали ти казах!

— Добре, тогава ще се наложи и аз да ти отговоря със същата монета, защото досега ти бях непоколебимо вярна. — Тя обърна глава, за да скрие усмивката си. Изневярата на Пиърс я засегна, но не чак толкова. Може би именно срещата с проститутката му беше помогнала да осъзнае, че я обича истински.

Тя се обърна отново към него и изведнъж се стресна до смърт. Той се хвърли като тигър към леглото, стисна я в прегръдките си и зашепна дрезгаво в ухото й:

— Не смей дори да мислиш за това!

— За кое?

— За изневяра — все едно под каква форма.

— И защо не?

— Защото ще те насиня от бой и ще ти откъсна космите на косата един по един! — заплаши той. — А любовникът ти ще падне с пронизано гърло.

— Ти и без това си имаш достатъчно проблеми с двойното убийство…

— Значи още един убит няма да има особено значение.

— Престани да говориш глупости!

Думите й го накараха да се осъзнае. Той стана, върна се до прозореца и отново се вгледа в мрака. Велики Боже, той продължаваше да бъде човек извън закона, далече от родината си, обвинен в убийство. Трябваше тепърва да докаже вината на Джером и собствената си невинност. Толкова много беше изстрадал. Трябваше да се радва, че имаше Роуз и че тя го обичаше въпреки всичко. А той едва не я загуби, вманиачен в омразата и ожесточението си. Слава Богу, че все още имаше жена си и прекрасното им дете!

Той се върна при леглото, улови ръката на Роуз и целуна връхчетата на пръстите й.

— Прости ми, любов моя. Моля те още веднъж, с цялото си смирение.

— Господи, какво чувам? Наистина ли говори великият херцог Дефорт?

— О, да, аз съм, добре ме чуваш. — Той се пъхна под завивката и я прегърна. Тя се сгуши в силните му обятия и се почувства спокойна и защитена. — Знаеш ли, Роуз, безброй пъти съм преживявал случилото се в съзнанието си. Трябваше да ти имам доверие. За съжаление доказателствата бяха срещу теб.

— Знам, Пиърс, знам. Джером беше обмислил плана си много внимателно.

— В началото вероятно е бил в съюз с Джеймисън. Сигурно им е помагал и трети човек. Ще мине време, докато открием цялата истина. И тогава ще си отмъстя.

Леденият глас накара сърцето й да забие по-силно.

— Не бива така, Пиърс! — Тя го погледна заклинателно. — Разбирам гнева и омразата ти. Когато погребваха Ан, бях готова да убия Джером, да пронижа черното му сърце пред всички опечалени. За щастие Джефри успя да ме удържи, иначе щях да свърша на ешафода. Не искам да се връщаш в Англия с мисълта за убийство!

Пиърс се взираше мрачно в светлия таван.

— Той трябва да умре.

— Да, но със законни средства — възрази твърдо тя и притисна ръката му към бузата си. — Джером ни примами в капан с непочтени средства и мисля, че е най-добре, ако и ние му поставим капан. Гневът и ожесточението няма да помогнат. — Тя целуна мазолестата му длан. — Трябва да измислим нещо!

Пиърс въздъхна дълбоко, после се опря на лакът и я погледна в очите.

— Няма да говорим повече за това. Пътуването през Атлантика е дълго и ще имаме достатъчно време да обсъждаме плановете ти.

Устните му се приближиха до нейните, но тя извърна глава.

— Исках да те попитам за другата жена… — От устата му се изтръгна ядно проклятие и тя продължи величествено: — Херцогините не прощават лесно, би трябвало да го знаеш. Само като си помисля какво изтърпях заради теб…

— Ти пак ли искаш да ме видиш на колене?

— Да, мисля, че гледката ще ми хареса.

— Е, добре. — Той се надигна и се намести светкавично между коленете й. — Прости ми! — прошепна смирено той, но в гласа му бълбукаше смях.