Патриша Грасо - Жрицата

Мадок скочи и още веднъж удари по масата. Лицето му бе по-зеленяло от гняв.

— Ти не си нищо повече от едно копеле, проклета вещица такава! — извика той и направи крачка към нея.

Одо и Хю веднага застанаха пред Кийли като две верни кучета.

— Махнете се от пътя ми — заповяда Мадок.

— Ако искаш нея, първо ще си имаш работа с нас — обясни Одо.

Това демонстративно неподчинение обърка Мадок. Той премести поглед от единия брат към другия.

— Вие двамата заедно нямате ум колкото едно врабче.

Обидата постигна целта си. С присвити очи Одо и Хю изръмжаха заплашително, което накара Мадок да отстъпи няколко крачки.

— За теб вече няма място в този замък, нито в земите ми — обърна се към доведената си дъщеря Мадок. — Събери си партакешите и напусни Уелс.

— Във вените ми тече кръвта на Люълин Велики и Оуен Глендоуър — извика Кийли. — Аз съм принцеса на Пауис и Гуинед.

— Не си никаква принцеса — презрително изсумтя Мадок. След това повиши глас, така че да бъде чут и в най-далечното ъгълче на огромната зала. — Този медальон и теменужено сините очи показват каква си — нежелан плод на любовната авантюра на един англичанин.

Всички в залата затаиха дъх.

— Мегън е мъртва — продължи Мадок. — Върви при баща си. Напусни земите ми. — След това даде да се разбере колко е разгневен и предупреди хората от свитата си: — Не се приближавайте до това жалко копеле, ако не искате да последвате примера й.

Кийли се обърна и гордо напусна залата. Преди да я последват, Одо и Хю изръмжаха към барона, който отстъпи още една крачка. Когато настигнаха братовчедка си, тя рече:

— Не съм предполага, че Мадок… — Гласът й премина в хлипане, а по бузите й рукнаха сълзи.

— Не би посмял, ако Рис беше тук — опита се да я утеши Одо и постави ръка на рамото й.

— Мадок лъже — обади се и Хю. Кийли и Одо го погледнаха въпросително. — Ти не си жалка и никога не си била — обясни той. — Най-малкото никога не съм те виждал да хленчиш. — Той погледна брат си. — Какво точно значи жалка?

Одо плесна брат си по тила.

— Какво наистина значи това, безмозъчен идиот?

Хю сви рамене.

— Изглежда и ти не знаеш.

Въпреки окаяното положение, в което се намираше. Кийли дари братовчедите си с усмивка.

— Благодаря ви за предаността — обясни тя. — Одо, би ли ми приготвил Мърлин за път? И напълни, моля те, една торба със сено. А ти, Хю, помоли Елън да ми приготви кошница с храна. Толкова, че да ми стигне до Англия.

— Идваме с теб — рече Одо.

— Не е необходимо да споделяте изгнаничеството ми — опита се да ги разубеди Кийли.

— Настояваме да дойдем с теб — обясни Хю. — Освен това нищо не трае вечно.

— Тримата скоро ще се върнем в Уелс — добави Одо.

— Тогава приемам предложението ви — с благодарност се съгласи Кийли. — Баща ми живее в Шропшир.

— Кой е баща ти? — пожела да узнае Одо.

— Робърт Талбот.

— Талбот ми звучи като английско име — отбеляза Хю.

Кийли го погледна в очите.

— Херцог Лъдлоу със сигурност е англичанин.

— Херцог ли?

— Добре чу. Истинският ми баща е херцог Лъдлоу. — След тези думи Кийли се обърна. — Да не губим повече време. Ще се срещнем след час пред конюшните.

Взела със себе си най-необходимото, Кийли хвърли последен поглед на спартански обзаведената си стая, преди да затвори вратата след себе си. Покрай конюшните за нейно най-голямо учудване не се мяркаше жива душа. Само Елън, Одо и Хю я очакваха отпред. Очевидно хората на Мадок прекалено се бояха от своя барон, за да дойдат да се сбогуват.

Когато се приближи, момичето дари Елън с лъчезарна усмивка.

— Бих искала да ти благодаря за всичко — обясни тя на сивокосата готвачка. — Най-вече за предаността ти към майка ми.

— Мегън бе добра господарка — отвърна Елън. — Един ден и ти ще станеш като нея.

Кийли прегърна възрастната жена и я помоли:

— Кажи на Рис да не ме търси. Ще му пиша, когато се установя някъде.

Елън кимна и се обърна към двамата мъже:

— Пазете момичето като зеницата на окото си.

Одо и Хю кимнаха.

Кийли преглътна сълзите си, прегърна Елън за последно и се качи на Мърлин. Одо и Хю също се метнаха на конете си.

— Чакайте! — извика някакъв глас.

Кийли се обърна и видя към тях да приближава отец Бъндълс.

— Исках да се извиня за неприятностите, които ти създадох — рече той.

— Няма за какво да се извинявате — отвърна Кийли. — Още в момента на моето зачеване вятърът вече е нашепвал съдбата ми на свещените камъни. Всичко, което ще се случи, е решено от самото начало.