Патриша Грасо - Жрицата

По гърба на Кийли полазиха ледени тръпки.

— Тъмният ковач?

— Обърни се към баща си, когато Мадок те изгони от къщи — продължи Мегън.

— Докато Рис е жив, това няма да се случи — увери я Кийли. Искаше да спести грижите на майка си толкова кратко преди смъртта й.

— Макар и да те обича като сестра, Рис е само твой доведен брат и трябва да се подчинява на Мадок, ако не иска да бъде лишен от наследство — не се съгласи с нея Мегън. — Разбирам от тези неща, защото сама съм ги преживяла. Обещай ми да потърсиш баща си.

— Заклевам се. — Кийли нежно целуна майка си по бузата. — Къде да открия този Робърт Талбот?

На лицето на умиращата трепна усмивка.

— Робърт Талбот е херцог Лъдлоу. Кръвта нахлу в лицето на Кийли.

— Англичанин… херцог Лъдлоу?

Мегън само се усмихна.

— Аз съм проклета англичанка? — не можа да се сдържи Кийли.

Разтърсена от това разкритие, Кийли се взираше през прозореца. Бе възпитана да презира всичко английско, а сега узнаваше, че във вените й тече прокълнатата английска кръв. Къде бе родината й? Тук, в Уелс, където бе родена? Или в Англия, земята на врага? Или никъде?

— Научи децата си на всичко онова, което знаеш от мен — изтръгна я от мислите й Мегън.

Кийли отново се обърна към нея. Каква ужасна себичност, да мисли единствено за себе си, когато майка й умираше. Типично по английски.

— След време ще се срещнем в Самуийн — обеща Мегън. — Дай ми ръката си.

Тя очерта с пръст един кръг върху дланта на Кийли.

— Не забравяй, детето ми, животът е кръг без начало и край. Раждаш се, изживяваш живота си и умираш.

Мегън още веднъж очерта кръг върху дланта на дъщеря си и й обясни с мек, напевен глас:

— Раждаш се като дете, ставаш млада жена, а накрая стара жена… и умираш.

И трети път очерта Мегън кръг върху дланта на Кийли.

— Раждаш се, растеш, умираш. И после отново се раждаш.

Кийли усети как пръстите, които стискаха дланта й се отпуснаха и увиснаха безжизнено. Тя погледна в лицето на майка си, видя блажения израз, изписан върху него, и разбра, че майка й е поела по пътя към Великото приключение.

Момичето предано целуна ръката на мъртвата. След това се наведе, зарови лице на гърдите й и дълго плака.

Измина доста време, преди хлипането й да заглъхне. Изчерпана, Кийли отчаяно търсеше помощ от майка си.

Какво щеше да стане сега с нея? Бе изгубила не само майка си, но и своя дом. Въпреки че бе прекарала целия си живот в замъка на втория си баща, Кийли знаеше, че не е истинска Лойд и че мястото й не е сред тях. Сега бе съвсем сама на света.

Или може би не. Доведеният й брат я обичаше като истинска сестра. Също и братовчедите й Одо и Хю бяха искрено привързани към нея. А сега и този Робърт Талбот.

Измъчена, Кийли се изправи и се приближи към масата на майка си. След малко се върна до леглото с букет от дъбови листа и клонки и дълго бяло покривало, което миришеше на лавандула — уханието на майка й. От това ухание едва не полудя. Загубата й се струваше непрежалима. След като постави букета в ръцете на мъртвата и я целуна по бузата, Кийли промълви:

— До скоро… до Самуийн, мамо.

След това нахлузи церемониалните одежди върху стопилото се от болестта майчино тяло. Докосна медальона с глава на дракон, открояващ се върху бялата ленена блуза, и се помоли магията му да й даде вътрешната сила, от която щеше да има нужда.

Още веднъж си пое дълбоко дъх, за да се овладее, и по осветения от факли коридор се запъти към голямата зала. Влязла вътре, тя кимна на прислужниците на майка си, които побързаха да се заемат с приготвянето на тялото за погребението.

Сега Кийли стоеше сама на вратата и плъзна поглед по събралото се множество. Рис го нямаше, но верните й братовчеди, Одо и Хю, бяха тук. Като забелязаха колко е съсипана, те се завтекоха към нея.

Седнал начело на централната маса, Мадок погледна над халбата си с бира и видя момичето.

— Доста време й трябваше — с пиян глас изрева той.

Кийли отстъпи крачка назад, сякаш я бе ударил. Бе пребледняла като платно. Хората от свитата на Лойд ужасено затаиха дъх.

Как смееше да говори така за милата й майчица? Кийли понечи да се нахвърли върху него и да му даде да разбере, но братовчедите й я спряха навреме.

Одо и Хю превишаваха останалите мъже в залата поне с една глава, а онова, което не им достигаше в умствено отношение, компенсираха с невероятната си физическа сила. Сега те бяха застанали от двете й страни. Държаха я за ръцете и се опитваха да я успокоят.