Патриша Грасо - Жрицата

— Баронът спи, изглежда снощи пи малко повече от необходимото — обясни Кийли, — а брат ми е зает да граби англичаните.

— Безбожно семейство — промърмори духовникът.

— Тези хора тук са дошли да погребат Мегън — прекъсна го Кийли. — Моля ви да започнете службата.

Духовникът поведе траурното шествие към църквата, следван от Одо и Хю, които носеха ковчега. Зад него вървяха Кийли и останалите.

Старият пастор тъкмо се канеше да започне с проповедта, когато Кийли му извика:

— Кратката служба, отче. Мегън искаше да бъде погребана по изгрев слънце.

Изражението на отец Бъндълс ясно й даде да разбере, че Мадок ще научи за това кощунство. Кратката служба траеше точно двадесет минути.

— Мегън няма да бъде погребана в гробницата на Лойд — обяви Кийли. — Майка ми искаше изгряващото слънце да огрява гроба й.

Отец Бъндълс изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне, но в крайна сметка успя да преглътне шева си. Беше смъртен грях да се гневи в божия храм.

Кийли скри гарвановочерната си коса под качулката и изведе странната процесия от църквата. Одо и Хю отново вдигнаха ковчега. Сега след тях вървеше отец Бъндълс, следван от един гайдар, който поде някаква тъжна мелодия. Множеството вървеше мълчаливо.

На изток небето вече бе обагрено в огнено червено. Процесията мина покрай семейното гробище на рода Лойд и се насочи към един склон, на върха на който като стари приятели се издигаха три огромни дъба. Изкопаният под тях гроб, вече бе огрян от първите лъчи на слънцето.

— Тази земя не е осветена — възпротиви се отец Бъндълс.

— Тогава я осветете — рече му Кийли, която постепенно започваше да губи търпение.

Отец Бъндълс тъкмо се канеше да възрази, когато погледът му спря върху Одо и Хю. Видът на двамата смръщени великани го накара да размисли.

Той промърмори няколко молитви на латински, поръси гроба със светена вода и побърза да си тръгне. Присъстващите изказаха съболезнования на Кийли и изчезнаха. Не след дълго момичето остана само с двамата си братовчеди.

Одо и Хю спуснаха ковчега в гроба тъкмо когато слънцето изгряваше и всичко наоколо се къпеше в златистата утринна светлина Сякаш природата бе затаила дъх.

Кийли затвори очи, протегна ръце към слънцето и прошепна:

— Татко Слънце целува Майката Земя — след това сведе поглед и погледна надолу към гроба. — Почивай в мир, мамо. Гледай как всяка сутрин светлината отново се радва на света.

Одо и Хю заринаха гроба и поставиха временния надгробен знак — келтски кръст от дъбово дърво. По-късно каменоделецът щеше да изсече каменния.

— Рис трябваше да бъде тук — не можа да скрие разочарованието си Кийли.

— Трябва да е ужасно ядосан на Мадок — отбеляза Одо.

— Най-ранните ми спомени са, как стоим с мама под тези дъбове — поде Кийли, а очите й се напълниха със сълзи. — Идвахме тук всеки ден — в слънце и дъжд. Тя ми предаваше древното Учение. Сега съм съвсем сама на света.

— Имаш нас — възпротиви се Хю.

— Не забравяй и Рис — добави Одо.

И Робърт Талбот, помисли си Кийли и с усмивка благодари на братовчедите си за верността им.

След това си изтри сълзите и коленичи край гроба на майка си Свали венеца от врата си и затвори очи.

— Доскоро — прошепна тя.

Одо и Хю изглежда постепенно започваха да губят самообладание. Двамата воини, които десетки пъти бяха кръстосвали мечове с англичаните, се спогледаха въпросително и се прекръстиха за всеки случай.

Когато Кийли и братовчедите й се върнаха в голямата зала, хората от свитата на Лойд вече седяха край дългите маси и закусваха. Мадок бе заел място начело на главната маса. Изглеждаше уморен и не особено щастлив. Бе подпрял пепелявото си лице с длани.

До него седеше отец Бъндълс. Старецът изглеждаше силно развълнуван, шепнеше нещо на ухото на Мадок и сочеше към вратата.

— Да, отче — съгласи се гръмко Мадок и измери дъщеря си от главата до петите. — Мегън възпита дъщеря си като езичница, каквато бе и самата тя.

Без да мисли за последиците, Кийли пристъпи към тях.

— Недей да петниш паметта на майка ми и добро й име, ти страхлив…

— Проклета да си! — изрева Мадок и удари с юмрук по масата. — Тук аз съм господарят и не смей да ми държиш такъв тон!

Момичето добре познаваше втория си баща, за да знае какво означава това избухване. Тя повдигна едната си изящно очертана гарвановочерна вежда и рече:

— Страданието те прави малко неприятен. Може би халба бира отново ще ти повдигне настроението. — След това добави, измервайки го с презрителен поглед: — Ти си бил господарят? По-скоро си една пияна змия, която изпълзява, за да…