Патриша Грасо - Жрицата

Одо, по-възрастният от двамата, кимна по посока на барона.

— Няма смисъл да го дразниш.

— Къде е Рис? — попита Кийли.

— Замина с няколко от хората си за плячка — отвърна Хю.

Кийли бе изненадана.

— Искаш да кажеш, че обикаля наоколо за плячка, докато мама умира?

— Нямаше друг избор — обясни Одо.

— Мадок му нареди — добави Хю.

Кийли гледаше с неприкрита омраза седящия като крал Мадок.

— Къде се бави вечерята ми? — грубо подвикна той и удари с юмрук по масата. — Донесете още една бира. Без бира не мога да празнувам свободата си. Да ми я донесе Елън, онази с големите гърди.

Кийли го пронизваше с поглед, но последва съвета на братовчедите си и му обърна гръб, при което гарвановочерната й коса се разпиля като наметка. Девойката напусна голямата зала и отиде в кухнята. Одо и Хю я следваха по петите като две големи кучета.

— Здравей, Елън — извика Кийли на готвачката, жена на средна възраст.

— Много съжалявам за майка ти, Кийли. Беше мъдра и добра жена — опита се да утеши момичето Елън, вземайки го в прегръдката си. — Голяма загуба за барона, макар и да се съмнявам, че той си дава сметка за това.

— Мъката го кара да огладнява — обясни Кийли със сълзи в очите. — Погрижи се да получи вечерята си. Иска Елън да му я занесе.

Елън кимна и извика:

— Елън! — Появи се хубава млада прислужница. — Поднеси ястията на дългата маса — нареди й Елън, придърпвайки корсажа й малко по-надолу. — Хубавото деколте може да утеши един тъгуващ мъж. Бъди мила с барона.

Да пукне дано, помисли си Елън, и разтегли лице в крива усмивка.

— Последните желания на майка ми вече са известни — рече Кийли, след което отново се обърна към братовчедите си. — След вечеря опразнете залата за оплакването. По-късно ще се присъединя към вас. — След тези думи тя напусна кухнята.

Три часа по-късно Мегън Глендоуър Лойд лежеше в осветената от факли зала на родовия замък. Обикновеният дървен ковчег бе поставен върху няколко грели. Така както лежеше, облечена в проста бяла рокля, Мегън приличаше на заспала.

Кийли влезе в почти празната зала. Стигащата почти до кръста й гарвановочерна коса падаше свободно. Бе облякла собствената си бяла ритуална роба, а на гърдите й блестеше медальонът с изображение на дракон. В ръцете си държеше свеж букет от дъбови листа и клонки.

Одо и Хю бдяха край ковчега и я чакаха.

— Погрижихте ли се за гроба? — прошепна им Кийли.

— Изкопан е там, където ти искаше — отвърна Одо.

— А кръстът?

— Както нареди — обясни Хю.

Кийли кимна доволно и остави букета на гърдите на майка си. След това седна на пейката край ковчега.

Одо и Хю седнаха до нея — единият от дясната, а другият от лявата и страна. Към тях мълчаливо се присъедини вярната Елън, която донесе собственото си столче. Накрая се появи и Мадок, който седна на пейката до Одо.

— Заради това бдение човек не може да се наспи — оплака се той.

— Това е най-малкото, което можеш да направиш за една любяща съпруга, която е дала живота си, за да те дари със син — отвърна Кийли.

— Мегън никога не е била любяща съпруга — горчиво промърмори баронът. — Сърцето й винаги е принадлежало другиму, не на мен.

Кийли зяпна. Той говореше за баща й. Познаваше ли го Мадок? Кийли тъкмо се канеше да го попита, когато усети пръстите на Хю около китката си. Братовчед й се опитваше да й каже да си държи езика зад зъбите.

Мина час, после още един.

— Жаден съм — наруши тишината Мадок, надигайки се от пейката. — Имам нужда да пийна нещо. Веднага се връщам.

Той излезе и повече не се появи. Отец Бъндълс се появи малко преди изгрев слънце. Междувременно залата почти се бе напълнила с хора. Докато си проправяше път през множеството, старият духовник мърмореше под мустак нещо за безбожно ранния час. Да се погребват мъртъвци почти посред нощ, бе направи варварщина. В следващия миг погледът му спря върху Кийли.

В дългата си, свободно падаща бяла роба момичето приличаше на езическа принцеса. Около врата си носеше изплетен от дъбови листа и клонки венец.

— Не ти отива да носиш това на погребението на Мегън — озърна се той към нея. — Трябва да се причестиш преди изгрев слънце.

Лицето на Кийли помръкна и тя вдигна едната си вежда.

— Почитам паметта на майка си, отче Бъндълс. Ако възнамерявате да си губите времето в проповеди, най-добре да се откажем от панихидата. Вие решавате.

— Това е богохулство — избълва отец Бъндълс. Той хвърли поглед към сбралото се множество. — Къде са барон Лойд и Рис?