Патриша Грасо - Жрицата

Веднъж влезли в гостилницата, Кийли си отдъхна с облекчение. Най-сетне в безопасност! Одо ги отведе до една маса близо до камината.

Едва бе седнала между двамата братя, Кийли рече:

— Нека се откажем от вечерята и веднага да се качим в стаята си.

— Цял ден не си хапнала нищо — подхвърли Одо.

— И без друго си прекалено хилава — добави Хю. — А освен това умирам от глад.

Кийли прояви разбиране и кимна.

Постоянно бе нащрек, нервите й бяха изопнати до скъсване. Кийли усещаше, че ще се случи нещо необикновено. Имаше чувството, че е застанала над пропаст.

— Какво да бъде? — поздрави ги с усмивка Мариан и постави две халби бира пред Одо и Хю и чаша пунш пред Кийли.

— Пет чинии яхния — поръча Одо.

— Пет, добре ли чух?

— Гладни сме като вълци — обясни Хю.

Кийли отпи глътка пунш. Топлата напитка поотпусна нервите й. Когато свали чашата, Хю се бе снишил на стола си и я дърпаше за ръкава.

Видяла отчаяния му израз, Кийли разбра, че безпокойството й не е било напразно.

— Какво има, Хю?

— Благородникът, когото ограбихме, седи на онази маса — прошепна Хю.

— Къде! — Одо се понадигна, за да разгледа по-добре пълната с народ кръчма.

— Не гледайте към него — изфуча Кийли.

Двамата веднага сведоха поглед

— Къде е той? — попита момичето.

— Червенокосият мъж в черно, на масата до тезгяха — отвърна Хю.

Кийли хвърли поглед към тезгяха. В отсрещния ъгъл седяха двама английски благородници. Потънал в разговор с приятеля си, червенокосият изглежда изобщо не ги бе забелязал.

— Какво ще правим? — попита Кийли.

— Просто ще си седим — рече Одо. — Той няма да ни забележи сред навалицата.

— Така ще е най-добре — съгласи се Хю. — Ако не се набиваме на очи, няма да ни забележи.

Кийли изпита неустоимо желание просто да пропълзи под масата и да се скрие там. От страх тя повече не вдигна поглед от чашата си. Седеше сякаш на тръни, струваше й се, че червенокосият мъж я оглежда настойчиво… или си въобразяваше?

Неспособна повече да понесе тази неизвестност, Кийли събра всичката си смелост и погледна към него. Непознатият изглеждаше потънал в разговор с приятеля си и въпреки това чувството, че е наблюдавана, не я напускаше.

Погледът на Кийли се плъзна към тъмнокосия събеседник на графа. Връхлетя я чувство за дебнещо нещастие.

Когато двамата мъже ненадейно се надигнаха, Кийли простена. Сега Одо и Хю щяха да бъдат арестувани и обесени. Ах, ако бе надарена със свръхестествени способности! Тогава щеше да изтълкува видението си правилно и ужасният край щеше да бъде спестен на братовчедите й.

Графът се изправи и сърдечно се сбогува с кръчмаря, преди да се обърне и да последва приятеля си към вратата. Погледът му се плъзна към тяхната маса и спря върху Кийли. Ужасена, тя видя, че непознатият не продължи към вратата, а се запъти към тях.

— Никакви оръжия — прошепна на братовчедите си Кийли. — Така ще се издадем.

Въпреки че се опитваше да изглежда спокойна и безразлична тя не можеше да откъсне очи от графа. Бакъреночервената му коса блестеше като златна, а обезоръжаващите му смарагдени очи грееха с онзи зелен цвят, в който се обличаше любимата й горе през пролетта. Лицето му бе необикновено привлекателно, чергите — като изваяни, макар и не изнежени, а по-скоро груби и ъгловати. Пълните устни издаваха чувственост. Мъжът се движеше с грациозността на хищник. Свещени камъни! Този мъж бе един оживял езически бог!

Довери се на краля с огнена корона и златна длан…

Кийли отчаяно се опита да прогони мисълта за пророчеството на майка си. Пред нея стоеше не крал, не езически бог, а обикновен човек. А отгоре на всичко презрян английски граф.

Когато най-сетне приближи до масата им, Ричард не удостои Одо и Хю дори и с поглед. Гледаше само теменужено сините очи на Кийли, които не се откъсваха от неговите. Ричард се усмихна и пусна в действие целия си чар.

— Госпожице — поздрави я той с лек поклон. Взе дланта й и се наведе над нея, без да отмества поглед. — Изключителната ви красота ме привлече като зова на някоя сирена.

Кийли се изчервяваше все повече и повече. Не знаеше дали да се чувства поласкана или оскърбена от този нечуван комплимент. Още нито един мъж не бе дръзнал да говори с нея по този начин… и никой не й се бе усмихвал така.

— Ричард Девъро, граф Базилдън, на вашите услуги — представи се Ричард и надникна в теменужено сините й очи. Той бе съвсем наясно с въздействието, което оказваше върху момичето. — А вие коя сте?