Патриша Грасо - Жрицата

Не е хубаво да мразиш когото и да било — чу недоволния глас на майка си.

Гневът й отлетя толкова бързо, колкото бе избухнал. Чувстваше се изморена и празна. Низките й страсти, чиито корени без съмнение се криеха в английската кръв във вените й, трябваше да бъдат държани под контрол. Ако им се поддадеше, те със сигурност щяха да я погубят.

— Какво ще прави тя сега? — попита Хю. Сега тримата седяха около една маса в странноприемницата и мрачно гледаха пред себе си.

— Кийли ще почака още ден-два, а след това още веднъж ще се опита да се срещне с баща си. Този път ще отидем вечерта, за да сме сигурни, че ще го заварим.

— Не мога да се върна в Лъдлоу — поклати глава Кийли. — Това момиче… моята сестра… не иска да ме види там.

— Естествено е да бъде предпазлива — подхвърли Одо.

— В очите й ясно прочетох, че е разбрала коя съм — възрази Кийли. — Чувства се застрашена от мен.

— Ти си дъщеря на херцога — рече Одо. — Точно както и тя.

— Не точно — поправи го Кийли. — Аз съм негова незаконна дъщеря.

— Мисля, че трябва да се върнем у дома — обясни Хю. — Рис ще ни защити от Мадок.

На лицето на Кийли бе изписана неизмерима мъка.

— Аз нямам дом — прошепна тя със сломен глас. — Не е необходимо да споделяте изгнанието ми. Искам вие двамата да се върнете в Уелс.

Одо постави ръка върху нейната, а Хю — върху тази на брат си.

— Ние тримата сме едно — обясни Одо.

— Не бих могъл да го кажа по-добре — потвърди Хю.

— Със сигурност — отвърна Одо. — Защото нямаш и капка мозък.

Кийли не можа да не се разсмее и тъкмо се канеше да каже нещо, когато вратата на странноприемницата се отвори с трясък и този шум веднага привлече вниманието им. Мъж в ливрея с цветовете на херцог Лъдлоу прекрачи прага. Той обходи с поглед малцината гости и се насочи към масата на Кийли и братовчедите й.

— Вие ли сте жената, която тази сутрин е била в замъка Лъдлоу?

Обезпокоена, Кийли прехапа устни, преди най-сетне да кимне. Пратеникът извади един пергамент и й го подаде.

За миг Кийли остана неподвижна, смутено взирайки се в мъжа, след това пое пергамента. Бавно го отвори и го прочете. Най-сетне вдигна поглед и дари пратеника с пленителна усмивка.

— Да изчакам ли за отговор? — любезно попита мъжът, очарован от теменужено синия поглед на момичето.

— Бих желала да размисля.

Пратеникът кимна и без нито дума повече напусна странноприемницата.

— Дай да го прочета — рече Хю.

— Хайде стига, ти не можеш да четеш — напомни му Одо.

— Ти също — отвърна Хю.

— Никога не съм твърдял обратното. Е, момиче, добри ли са новините?

— Имам брат на име Хенри — разказа Кийли. — Пише, че през третата седмица на септември баща ни ще бъде в резиденцията си в Лондон. Бил сигурен, че там ще мога да разговарям с него, без да срещна пречки от страна на госпожица Моргана.

— Наистина добри новини — каза Одо.

— Тръгваме ли за Лондон? — примоли се Хю. — Не съм и сънувал, че ще попадна в самата бърлога на врага.

— Разбира се, че ще заминем за Лондон. — Одо плесна брат си по тила. — Кийли трябва да се срещне с баща си.

— Не е необходимо да идвате с мен в Лондон — обясни момичето. — Сигурна съм, че ще се оправя и сама.

— Наистина ли мислиш, че ще те пуснем да пътуваш сама? — попита Одо.

— Няма да се отървеш толкова лесно от нас — добави Хю.

— Не съм и искала — отвърна Кийли. — Е, добре, имаме ли достатъчно пари, за да платим сметката?

— Да, да, момичето ми, не си измъчвай главицата с подобни дреболии — повиши глас Одо. — Качи се горе и си почини добре. Тръгваме още днес следобед.

Кийли се надигна с усмивка. Тя се наведе, за да целуне братовчедите си по бузите.

— Много ви обичам — промълви момичето, което накара двамата великани да пламнат от смущение.

Едва изчакал Кийли да изчезне нагоре по стълбите, Хю поглед на въпросително брат си.

— А сега какво?

— Нямаме много пари — призна Одо. — Но това още не е причина за безпокойство. Ще изкараме до Лондон и няма да умрем от глад. Все ще ни падне нещо.

Вратата на странноприемницата отново се отвори и на прага застана висок, симпатичен мъж. Самоувереното му държание и изискано облекло крещеше: богат благородник. Знатният господин попита за гостилничаря и обяви на висок глас:

— Имам нужда от чиста стая и гореща баня. Ще остана около час, но, разбира се, ще платя цената за цял ден. Далече ли е замъкът Лъдлоу?

— Половин час по пътя, господине — отговори гостилничарят. — Моля, последвайте ме. Ще ви покажа най-хубавата си стая.