Патриша Грасо - Жрицата

Всяка от тях виждаше в другата качествата, които липсваха на самата нея. В този миг двете момичета се превърнаха в съперници.

— Госпожице Глендоуър, моята компаньонка, госпожица Ашмол — представи Моргана по-възрастната жена.

Кийли кимна.

Госпожица Ашмол я огледа отгоре до долу. По израза на лицето й Кийли разбра, че не е издържала изпита.

— За съжаление негова светлост отсъства — обясни Моргана. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Знамето на херцога се развява на кулата — възрази Кийли.

— Не ме разбрахте. Баща ми е на посещение у приятели — отвърна Моргана, дарявайки я с ослепителната си усмивка. — За какво искате да разговаряте с него?

— Боя се, че въпросът е личен — отвърна Кийли. — Ще се върна отново след няколко дена.

— Не!

Кийли учудено зяпна блондинката.

— Негова светлост е много зает и няма време за всеки, който желае да говори с него — настоя Моргана. — Кажете за какво става дума и аз ще му предам.

— Много благодаря, но предпочитам да не го правя — отвърна Кийли и понечи да си тръгне.

— Надявам се, баща ми не ви е прелъстил, обещавайки да ви осигури положение в обществото — рече Моргана.

Кийли се обърна ужасена и зяпна сестра си с отворена уста.

— Прелъстяването на симпатични момиченца е любимото занимание на баща ми — излъга Моргана.

Кийли пребледня като платно и — сякаш поразена от гръм — отстъпи крачка назад. Дали не бе направила грешка, идвайки в замъка Лъдлоу? Не, Мегън не бъркаше никога, когато видеше нещо. Нещо тук не бе наред. Кийли ясно долавяше смесилата от страх и омраза, струяща от погледа на сестра й.

— Извинете за безпокойството — сухо се сбогува Кийли. — Ще дойда друг път.

— За кого да съобщя на негова светлост? — не отстъпваше Моргана.

Кийли се насили да се усмихне.

— Кажете на негова светлост, че е идвала дъщеря му.

— Измамница — просъска госпожица Ашмол. От устата й тази дума прозвуча като клетва.

Едва сега Кийли забеляза Одо и Хю, които бяха застанали пред нея и се готвеха да се намесят. Тя ги задържа с ръка.

— Баща ми е посял дузина копелета между Шропшир и Лондон. Разбира се, никога не ги признава за свои деца — обясни Моргана с отровен глас, който контрастираше с ангелската й външност. — Добс!

Икономът на Талботови, който очевидно бе подслушвал някъде наблизо, се втурна в залата.

— Изхвърлете това копеле от замъка ми — заповяда Моргана.

Добс погледна към Кийли, поколеба се и накрая пристъпи към нея. Видът на двамата изпречили се на пътя му великани, накара прислужника да замръзне.

— Не си правете труда, господин Добс — с достойнство обясни Кийли. — И сама ще намеря пътя.

Заслепена от сълзи, Кийли се втурна по стълбите, които извеждаха навън. Докато търсеше спасение от преживяното унижение, в бързината тя едва не се сблъска с някакъв младеж.

Петнадесетгодишният Хенри Талбот, единствен син и наследник на Робърт Талбот, отстъпи встрани, за да направи място, на прекрасното видение, което прелетя край него.

Коя бе тя? Нова прислужница? Докато гледаше след нея, Хенри си даде сметка, че с удоволствие би я посветил в новото си хоби — любовните игрички.

Когато се обърна, за да продължи нагоре по стълбите, младият маркиз се оказа лице в лице с двама великани. Той отскочи назад и остана така, опрял гръб в стената. Ако в случая ставаше дума за закрилници на дамата, Хенри трябваше да се прости с идеята за сближаване.

Момчето се увери, че вече няма опасност да бъде стъпкано. Пътят бе чист и то се втурна в голямата зала, където сестра му вилнееше от гняв.

— Как смее да нахлува тук! — съскаше Моргана, кръстосвайки пред камината.

— Успокойте се, госпожице — утешаваше я госпожица Ашмол. — Тази повлекана не е нищо повече от една алчна измамница.

Моргана се обърна към нея и смръщи чело.

— В никакъв случай няма да дръзне да се появи отново. — С ъгълчето на очите си русата красавица съзря по-малкия си брат. — Госпожице Ашмол, моля, оставете ни сами. Скъпият ми брат идва да ме види. — При тези думи на устните й се появи усмивка, но очите й останаха студени.

Когато възрастната дама напусна залата, Хенри изсумтя презрително. Винаги когато сестра му се усмихваше, това вещаеше неприятности, а по правило потърпевшият бе той.

— Понякога Ашмол е толкова досадна — обясни Моргана. — Въпреки че, признавам, всеотдайността й е удивителна.

— Всеотдайността й е доста добре възнаградена — отвърна Хенри. — Коя бе хубавата дама, която излетя оттук преди малко?