Патриша Грасо - Жрицата

— Тази змия не е никаква дама — просъска Моргана. — Нахалницата имаше наглостта да нахлуе тук и да настоява да говори с татко.

— Във всеки случай бе доста хубава.

— С някаква банална хубост може би…

Хенри потисна една усмивка и продължи да наблюдава Моргана с бялото на очите си, фактът, че бе признала красотата на момичето, го изненадваше.

— Какво искаше? — попита той.

— Дриплата твърдеше, че била дъщеря на татко.

— Мислиш ли, че наистина…?

— Като се имат предвид теменужените очи и проклетият медальон, няма никакво съмнение относно самоличността на баща й — прекъсна го Моргана. — Изглежда татко има извънбрачни деца из цяла Англия.

— Теменужено сини очи — повтори Хенри. — Защо тогава не изпрати да го повикат?

— Защо да го безпокоя за такава дреболия като появата на някое от неговите копелета? — възрази Моргана — А освен това, би ли искал да делиш наследството с такава една жена с неизвестно потекло?

— Извънбрачните деца нямат право на наследство — рече Хенри. — Как би могла да ни навреди?

— Не ни стига, че графиня Чешир преследва татко — оплака се Моргана. — Нямаме нужда от още някой, който да оспорва нашето наследство.

— Моето наследство — поправи я Хенри.

— Разбира се, както кажеш.

— Що се отнася до госпожа Даун — отбеляза Хенри, — по-скоро татко преследва нея, отколкото обратното. Освен това видях как…

— Ах! Всички вие, мъжете, сте един дол дренки.

— Какво искаш да кажеш?

Моргана не отговори на въпроса му. Вместо това насочи разговора към любимата си тема — към самата себе си.

— Що се отнася до мен, не мога да избера между Ричард Девъро и Уилис Смит. За кого от двамата да се омъжа?

— Хич не ме е грижа кой нещастник ще получи ръката ти — с кисело изражение отвърна Хенри.

— Подобно държание не подхожда на бъдещия херцог Лъдлоу — смъмри го Моргана. — Девъро наистина е граф и един от най-богатите хора в цяла Англия, но барон Смит е дяволски привлекателен.

— Тогава се омъжи за Девъро и направи Смит свой любовник — подхвърли й видимо погнусеният Хенри. — Къде е татко?

Моргана сви рамене.

— Вероятно е в леглото с госпожа Даун — кисело обясни тя. — Защо ти е да знаеш?

— Защото, безмозъчна глупачке, трябва да научи, че…

— Да не си продумал за нея — заплаши Моргана. — Иначе ще съжаляваш!

— Татко има право да знае — настоя Хенри. — Освен това с удоволствие бих се запознал с новата си сестра.

— Ако продумаш пред татко за нея, ще му разкажа за момичето, което ти… — Моргана не довърши изречението си. Вместо това хвърли на брат си дяволит поглед. — Зная какво си направил и зная, че татко те е предупредил да стоиш настрана от момичетата в Лъдлоу. Вече имаш две копелета. Колко още ще трябва да издържа татко?

— Ти печелиш — с неохота отстъпи Хенри.

— Заклеваш ли се… нито дума?

— Кълна се да не споменавам пред татко за незаконната му дъщеря.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб — ликуващо рече Моргана и целуна брат си по бузата, преди да се обърне и напусне залата.

Още щом остана сам, Хенри веднага изтри бузата си с ръкав и седна. Наистина се бе заклел да не разказва на баща си за незаконната му дъщеря, но не бе обещавал да не казва на непознатата си сестра къде би могла да намери графа, когато той тръгне за Лондон.

— Добс! — извика Хенри. Когато икономът се появи, момчето му нареди да изпрати някого след тримата посетители, които току-що напуснали Лъдлоу. — Да ги потърси в „Стария елен“. Това е единствената странноприемница надлъж и шир. Освен това имам нужда от пергамент, перо и един от вестоносците на баща ми. И то бързо, човече.

Изгубила всяха надежда, Кийли се метна на Мърлин и в галоп напусна замъка Лъдлоу. Когато оставиха зад себе си крепостните стени, тя поотпусна поводите, така че братовчедите й да могат да я настигнат. Тримата продължиха да яздят безмълвно.

Мадок се бе оказал прав. Тя наистина бе просто едно копеле и нищо повече.

Пейзажът вече не й изглеждаше като идиличен декор. Малкото селце бе отражение на собствената й сиротност, а сламените къщички — само бедни колибки. Дори безбройните диви цветя, които леко се полюляваха под ласките на нежния летен ветрец, сякаш й се присмиваха.

По средата на пътя между замъка Лъдлоу и странноприемницата „Стария елен“ болката на Кийли се превърна в тихо раздразнение и не след дълго тя вече кипеше от гняв. Херцог Лъдлоу бе направил дете на майка й, а след това я бе зарязал. Скъпо щеше да плати за това. Но как? Изглеждаше й почти невъзможно да си отмъсти на един от най-могъщите перове на нейно величество.