Джули Гарууд - От милост

— Как се чувствате? — попита тя Тео, връщайки се към удобната и безопасна роля на лекар. — Имаше ли усложнения?

— Направо съм като нов, благодарение на вас. Това е една от причините да дойда тук… освен риболова. Исках също така да си платя за роклята, която съм съсипал, но най-вече исках да ви благодаря. Вие ми спасихте живота.

— Не е ли чудесно това, Майк? — Лицето на Джейк беше грейнало като неонов знак. — Нали затова се зае с медицина? За да спасяваш живота на хората?

— Да, татко.

— Гладен ли си, Тео? — попита Джейк. — Става късно, а се обзалагам, че не си обядвал. Имам пилешка супа на котлона. Ела на бара да ме почакаш, докато свърша. Майк, защо не дадеш на Тео една студена бира.

— Предпочитам вода — каза той.

Той последва Мишел до бара и забеляза, че косата й, прибрана в асиметрична опашка, подскача при всяка нейна стъпка. На колко години беше всъщност тя? Боже, май изживяваше някаква криза на средната възраст. Точно така. Мишел го караше да се чувства млад. Само че той бе едва на трийсет и две. Не му ли беше рано за подобни неща?

Джейк постави голяма купа гъста пилешка супа пред Тео и му подаде салфетка и лъжица.

— Внимавай — предупреди го той. — Пари.

Тео реши, че това означава да изчака минута-две супата да поизстине. Разбърка я и лапна пълна лъжица. Преглътна. След две секунди очите му се насълзиха, носът му потече и се разкашля, като в същото време се опитваше да си поеме дъх. Имаше чувството, че е погълнал разтопена лава. Грабна чашата с вода и я изпи наведнъж.

— Май този път си я направил твърде люта — каза Мишел. — Колко точно сложи от специалния си чили сос?

Джейк подаде още една чаша вода на Тео и го наблюдава, докато я пресушаваше, продължавайки да кашля.

— Сложих едно шише от соса — обясни той. — Стори ми се малко безвкусна, като я опитах. Канех се да сложа още.

Мишел поклати глава.

— Той идва тук да благодари, а ти се опитваш да го убиеш.

Тео още не можеше да проговори. Джейк се пресегна през бара и го удари силно по гърба няколко пъти. Тео би му казал да спре, но беше сигурен, че гласните му струни са изгорели току-що.

Мишел му подаде кора от франзела.

— Изяжте това — каза тя. — Ще ви помогне.

— Бас ловя, че вече си готов за студената бира, нали? — попита Джейк веднага щом Тео преглътна хляба.

Тео кимна и след като отпи продължително от бутилката, която Джейк му подаде, каза:

— Тази сутрин се видях с доктор Купър.

— Мислех, че се оправяте без проблеми — каза Мишел. Тя бе минала зад бара и подреждаше чашите на купчини.

— Така е. Но не се явих на първия контролен преглед. Трябваше да замина за Бостън няколко дни след операцията. И тъй като насрочиха нова дата, на която да изнеса речта си, ето че се върнах в Ню Орлиънс. По-добре късно, отколкото никога.

— Сигурно сте били полужив, когато сте се прибрал в Бостън — каза тя. — Парадирането с издръжливост може да убие човека.

Той кимна.

— Едва не ме уби — призна си Тео. — Както и да е, доктор Купър ми каза за погрома в клиниката ви.

— Виждаш ли, Майк? Не съм му се обаждал аз — подчерта Джейк. — Аз предлагах да ти се обадя — обясни той на Тео, — защото си единственият човек от ФБР, когото познавам.

— Работя в Министерството на правосъдието — поправи го той.

— Е, нали ФБР е към правосъдието?

— Да, така е, но…

Джейк не го остави да обясни.

— Точно затова исках да ти се обадя. Мислех, че може да се заемеш с този случай, но Майк не щеше и да чуе. Знаеш ли какво още са направили тези момчетии в клиниката й? Напръскали са стените с черна боя. Разни думи, които дори не бих повторил. Накъсали са картоните, замърсили са материалите. Мишел трябва да започва от нула. Нали, скъпа?

— Ще се справим. Поне моментът е подходящ. Следващите две седмици съм в отпуска и ще мога да изчистя клиниката. Това е предостатъчно време.

— Но нали това трябваше да бъде твоята отпуска. Щеше да си почиваш, да ходиш за риба. — Той се обърна към Тео. — Дъщеря ми е заклет оптимист. Наследила го е от мен. Кажи, Тео, какво мислиш, че трябва да направим в тази ситуация?

— Извикали сте полиция, нали? — попита той Мишел.

Тя го погледна раздразнено.

— Да, извиках. Бен Нелсън, шефът на полицията в Сейнт Клеър, направи доклада. Той води разследването и също като баща ми смята, че са били младежи, които са търсели наркотици. Да се надяваме, че сега ще се разчуе, че не държа никакви наркотици в клиниката и инцидентът няма да се повтори.

— Не съм сигурен, че мога да направя нещо конструктивно…