Джули Гарууд - От милост

— Мънк се върнал в клиниката и проверил. И там го нямало. Увери ме, че претърсил навсякъде. Единственият проблем бил, че счупил ключалката на бюрото й и решил да обърне всичко наопаки, за да изглежда сякаш са тарашили младежи.

— Къде, по дяволите, е този пакет? — Джон беше вбесен и не се стараеше да го скрие. — Не мога да повярвам, че кучката го е изпратила на братовчедка си. Тя мразеше всичките си роднини.

— Не знам къде е — каза Далас. — Но ми хрумна…

— Какво? — не се сдържа Престън.

— Че тя може и да не знае с какво разполага.

Тео лесно намери Сейнт Клеър, Луизиана. Но да намери Боуън, се оказа невъзможно. Нямаше никакви табели, а както бе казал Джейк, градчето го нямаше на картата. Тео не искаше да си признае, че се е загубил и трябва да помоли някого да го упъти — този генетичен дефект се предавал по наследство в семейството им, така твърдяха сестрите му Джордан и Сидни — и продължи да обикаля в кръг, докато почти не му свърши бензинът и се наложи да спре. Когато влезе в бензиностанцията, за да плати, попита касиера дали знае къде се намира Боуън.

Луничавият леко кривоглед тийнейджър кимна ентусиазирано.

— Разбира се, че знам къде се намира Боуън. Вие отскоро ли сте в града? — Преди Тео да успее да отговори, момчето зададе нов въпрос: — Сигурно търсите новото училище? Намира се на Клемънт Стрийт. Обзалагам се, че отивате точно там.

— Така ли?

— Разбира се. Ще кандидатствате за треньор, нали? Точно това е, нали? Дошли сте заради обявата. Чухме, че някой проявил интерес, сигурно сте бил вие? Значи не е било само слух. Наистина се нуждаем от помощ, защото господин Фрилънд — той е учителят по музика, но вие сигурно вече знаете това — не разбира и бъкел от футбол 2 2 В цялата книга се има предвид американски футбол. — Б.пр. . Е, вие ще приемете ли работата?

— Не, няма.

— Защо? Още не сте огледали мястото. Не мисля, че е добре да решавате, преди дори да сте видели училището.

Търпението на Тео бе на предела си.

— Аз не съм треньор по футбол.

Тийнейджърът не му повярва.

— Приличате ми на треньор. Имате широки рамене, може би сте играл футбол като млад.

Като млад? За колко стар го мислеше това момче?

— Слушай, само искам да ме упътиш…

Тийнейджърът го прекъсна.

— А, ясно — кимна ентусиазирано той.

— Какво е ясно? — не се сдържа да попита Тео.

— Това е тайна, нали? Искам да кажа, докато не поемете официално поста, е тайна. Нали се сещате, докато директорът не обяви избора си на голямото състезание след две седмици. И между впрочем, тренер, аз съм Джеръм Кели, но всички ми викат Кевин, такова е средното ми име. — Протегна ръка през тезгяха и стисна ръката на Тео. — Много се радвам да се запознаем.

Тео стисна зъби.

— Само се опитвам да намеря Боуън. Ще ми кажеш ли къде е или не?

Кевин вдигна ръце, за да го успокои.

— Добре, няма нужда да се ядосвате. Но това е тайна, нали?

Тео реши да се съгласи с момчето само за да го накара да смени темата.

— Точно така. Тайна е. А сега кажи къде е Боуън.

Кевин се ухили широко.

— Виждате ли това? — попита той, като посочи улицата пред бензиностанцията.

— Кое?

— Улицата.

— Разбира се, че я виждам.

Кевин кимна отново.

— Това е Елм Стрийт, макар че по нея няма никакви брястове 3 3 Буквално преведено, името на улицата означава „Брястова“. — Б.пр. . Аз съм нападател.

— Какво си?

— Нападател. Господин Фрилънд казва, че трябва да играя като нападател. Мога да ритна топката на четирийсет метра без никакво усилие.

— Наистина ли?

— Много съм бърз.

— Слушай, Кевин, аз не съм новият треньор по футбол.

— Да, знам и няма да кажа на никого, докато не бъде официално съобщено. Може да разчитате на мен, тренер.

— Къде е Боуън? — гласът му вече беше изнервен.

— Нали това ви обяснявах. Ако карате от тази страна на Елм Стрийт, от източната страна — за да обясни, той отново посочи през прозореца — значи сте в Сейнт Клеър. Ако не знаете накъде е изток и накъде запад, понякога и аз се затруднявам да определя, ще разберете, че сте в Сейнт Клеър, ако виждате тротоари. В Боуън няма никакви тротоари.

Тео изскърца със зъби.

— Та къде всъщност е Боуън?

— Точно това ви обяснявам. Значи, ако пресечете Елм Стрийт, все едно сте тръгнали пеша…

Тео вече искрено мразеше момчето.

— Да?

— И сте там.

— Къде?

— В Боуън. Разбрахте ли? От едната страна на Елм Стрийт е Сейнт Клеър, а от другата — Боуън. Съвсем просто е. Наистина се надявам да ме сложите нападател. Ще бъда много ценен за отбора.