Лекси Блейк: Без милост

Lexi Blake

RUTHLESS

Copyright © 2016 by DLZ Entertainment LLC.

Excerpt from Satisfaction copyright © 2017 by DLZ Entertainment LLC.

c/o Anthea Agency, Sofia

Cover images © Depositphotos

© Диана Кутева, превод

© Милена Ковачева, оформление на корицата

Издателство „Ибис“, 2017

ISBN 978-619-157-194-9

Далас, Тексас

Райли Долеs седеше на стола, който му бяха дали, но не беше сам. В тясната стая в полицейския участък имаше само два стола, а те бяха четирима, затова той сложи Мия да седне до него.

Четирима.

А някога бяха шестима.

— Уморена съм, Райли. Кога ще се приберем у дома? — попита Мия. Огромните ѝ сини очи се взираха измъчено в него.

Райли се спогледа с по-големия си брат Дрю. Как трябваше да отговори на това? Самият той още не можеше да повярва. Как да обясни на Мия? Тя беше едва на шест. Само преди две седмици бяха отпразнували рождения ѝ ден с барби парти. Тя носеше диадема като малка принцеса и отваряше подаръците си с широка усмивка, разкриваща първото ѝ липсващо зъбче. Баща им ги бе заставил да присъстват. Три момчета сред море от шестгодишни момичета.

Къде беше баща му сега? Райли нищо не разбираше.

Брандън погледна Мия със сълзи в очите.

— Не мисля, че изобщо някога ще се върнем у дома, Мия.

Дрю сложи ръка върху рамото на брат си.

— Всичко ще бъде наред, Бран.

Райли не беше сигурен дали това бе възможно. Наистина ли бяха минали само два часа? Наистина ли се бе случило всичко това? Може би сънуваше. Мислите му се върнаха назад.

Опита се да се надигне, но чаршафите се бяха омотали около краката му. Отнякъде се чуваше някакво необяснимо пукане. Накрая момчето се измъкна от чаршафите и седна в леглото. Компютърът, който делеше с брат си, все още бе включен и зелената светлина на екрана осветяваше стаята. Райли разтри очи.

Нещо не беше наред. Усещаше миризмата на дим.

Светлината на компютъра внезапно угасна, както и лампичките на аквариума.

Бран?

Брат му спеше на горното легло. Райли се покатери по стълбичката, свързваща двете легла.

Бран, събуди се.

Но вратата на стаята се разнесоха удари и момчето си спомни за всички онези филми на ужасите, които му бяха забранени, но които той гледаше, когато беше в дома на Томи Фъргюсън, защото неговата майка винаги вземаше хапче за сън и нищо не бе в състояние да я събуди. Бран седна в леглото и Райли го видя, въпреки тъмнината. Той се протегна към ръката на Райли. Бран беше само на осем. Райли бе навършил дванайсет преди няколко месеца. Стисна ръката на брат си. Той отговаряше за Бран.

Скрий се. Скрий се в дрешника, Бран. Аз ще се оправя с това, което става.

Онзи пукащ звук се чуваше все по-силно, ала нищо не можеше да се мери с трясъка, когато вратата се разтвори. Райли се опита да закрие тялото на брат си със своето, сърцето му блъскаше лудо в гърдите.

Странна червена светлина изпълни стаята и пушекът нахлу вътре. Всред димната пелена изникна висока фигура.

Дрю. Носеше Мия, а лицето му бе покрито със сажди. Когато заговори, гласът му беше дрезгав и прозвуча като на възрастен.

Хайде. Трябва да се махнем по-бързо. Мисля, че задните стълби все още са проходими. Ако не, ще скочим през прозореца. Тръгвайте. Веднага.

Какво става?

Той не разбираше.

Къщата гори. Трябва да се махнем.

Но мама и татко?

Не трябваше ли техният татко да ръководи всичко?

Дрю поклати глава и Райли осъзна, че светът се е преобърнал и той не знае къде се е приземил.

Улови ръката на Бран и последва брат си.

— Не мисли за това. — Дрю погледна към Райли, изтръгвайки го от мислите му. Мрачното изражение на лицето му го правеше да изглежда много по-възрастен от своите четиринайсет години.

— Искам татко — заплака Мия.

Дрю тутакси я взе на колене и я притисна към мършавото си тяло.

— Съжалявам, Мия. Всичко ще се оправи.

Но Райли не беше сигурен как ще стане това. Изправи се на крака.

— Жаден съм. Те казаха, че отвън има чешма.

— Не се бави — отвърна Дрю с глас, който подсказа на Райли, че сега брат му заповядва.

На Райли всъщност не му се пиеше вода. По-скоро бе сигурен, че всеки миг ще повърне.

Мъж и жена в сини униформи седяха зад бюрата си и разговаряха. Останалата част от сградата изглеждаше почти зловещо пуста.

— Горките деца. Баща им се е опитал да ги убие всичките. Знаеш ли, че заключил всички врати и ги подпрял отвън, така че децата да не могат да излязат? Негодникът е искал да бъде сигурен, че ще умрат заедно с него. Излязъл навън през един прозорец, но децата нямало как да стигнат до него заради пожара, който запалил, преди да се убие.