Лекси Блейк: Без милост

— Хайде, братко — промърмори той тихо. — Време е да започваме.

Бяха чакали двайсет години и най-после бяха на старта.

Дрю наблюдаваше как Стивън Касталано се отдалечава и върху лицето му се изписа онова мрачно, хищническо изражение, което плашеше всички жени.

Сетне брат му се обърна и се присъедини към него. Погледът на Дрю се спря върху дупето на Ели Стратън.

— Хм, това беше неочаквано. Сигурен ли си, че ти искаш да водиш играта?

О, брат му нямаше да го измести. Не и сега, след като откриха, че мисията можеше да бъде толкова приятна.

— Мисля, че трябва да се придържаме към плана.

Райли нямаше търпение да започнат. Ели се бе спряла и ги гледаше с очакване. Той си спомни, че тя бе казала нещо, на което се налагаше да отговори.

— За нас е удоволствие да работим с вас, госпожица Стратън.

Тя поклати глава и смръщи нос. Да, дори носът ѝ бе сладък.

— Ели, ако обичате. Аз не си падам особено по официалностите.

— В такъв случай, Ели. А ти определено трябва да ме наричаш Райли. — И той закрачи след нея, изпълнен с внезапен оптимизъм за следващите две седмици.

Много професионално, Ели, няма що! Едва не се разтопи пред новия си адвокат. Добър начин да направиш впечатление.

Защо бе избрала точно тази седмица, за да представи новото си Аз? Щеше да удуши най-добрата си приятелка. Лили я бе убедила да захвърли черното и тя го бе направила. Черните делови костюми прикриваха неоспоримия факт, че не носеше миниатюрния трийсет и четвърти размер, като останалото население на Ню Йорк. Лили я бе убедила, че може да бъде секси, без това да накърни професионалния ѝ имидж.

Но на Лили не ѝ се налагаше да се оправя с господин Сексапил и умопомрачително страхотния му приятел.

На кого, по дяволите, бе притрябвало да учи право, след като изглеждаше така? Райли Ланг и другият тип — чието име тя бе забравила, защото, докато зяпаше Райли Ланг, очевидно бе изгубила няколко пункта от коефициента си за интелигентност — би трябвало да красят билборд на Таймс Скуеър, рекламиращ мъжко бельо. Или нещо друго. Това, което не би трябвало да правят, бе да използват мускулестите си, твърди като скала (Ели не се съмняваше в това) надарености, за да уреждат сделката за изкупуване между нея и мъжа, който от години бе партньор на баща ѝ.

— Надявам се, че лесно ни намерихте. С метрото ли дойдохте? По това време на деня трафикът е ужасно задръстен. — Леле. Това прозвуча много умно.

Сякаш чуваше гласа на баща си. Няма никакво значение, че си се дипломирала първа по успех в „Уортън“. Ако се държиш като глупачка, ще бъдеш глупачка в техните очи. Никой няма да те възприема на сериозно. За тях няма да бъдеш нищо друго, освен чифт готини цици и дебел задник.

Баща ѝ наистина искаше да има момче.

Ели не се осмели да погледне назад. Последното, от което се нуждаеше, бе да види как новият ѝ адвокат и неговият суперсекси съдружник се присмиват над една смотана и скучна бизнес дама.

Професионална. Тя трябваше да бъде суперпрофесионална. Такава трябваше да бъде жената на нейната позиция. А това означаваше да не използва думи като „задръстен“, които бяха неприемливи в деловия свят.

— Трафикът наистина беше задръстен. — Райли Ланг внезапно се озова до нея, не му бе трудно да я настигне с дългата си крачка. — За нас беше удоволствие да се качим на метрото. В крайна сметка къде другаде сутринта ти може да започне с хитовото парче на Бритни Спиърс „Още веднъж, бейби“, вдъхновено изпълнено от бездомник.

Младата жена не успя да сдържи усмивката си, защото наистина знаеше за какво говори той.

— Сигурно е бил Оскар. Наричаме го бардът на Деветдесет и шеста. Явно е обновил репертоара си. Понякога пее парчета на „Уан Дайрекшън“. Често съпровожда песните с танци, но гледката не е особено приятна. Изпълнението му често не е в такт.

Устните на Райли се разтегнаха в лека усмивка и върху бузите му се появиха две от най-сладките трапчинки.

— Ще запомня това. — Той посочи към прозорците. — Имате страхотна гледка.

Минаваха покрай редица прозорци, от които се разкриваше великолепен изглед към Горен Уест Сайд. В далечината се виждаше Ривърсайд Парк, а зад него Хъдсън. Като дете Ели често бе стояла край тези прозорци и си бе фантазирала как един ден ще работи тук. Да стои тук и да се взира към града, я караше да се чувства висока три метра.

Адски сексапилният, но доста заплашителен съдружник на Райли вървеше до него. Мъжът сигурно беше над метър и деветдесет, с пясъчноруса коса, която контрастираше със сапфиреносините му очи. Беше поразителен мъж, който можеше да играе като лайнбекър [2] Играч от линията на защитата в американския футбол. — Б. пр. , но не той, а слабото и стройно тяло и по-омекотената красота на Райли събуждаха в нея неочаквани трепети. Не че той наистина беше мек. Просто изглеждаше така, защото бе в компанията на лъв. Съдружникът му имаше вид сякаш може да убие някого, при това скоро.