Лекси Блейк: Без милост

— Благодаря. — Когато бе с него, се налагаше да си припомня думите. Като че ли беше малко дете. Ето колко много я объркваше и смущаваше този мъж. Не бе сигурна, че чувството ѝ харесва, и Ели реши, че просто трябва да го пренебрегне. Той беше адвокат. Тя се нуждаеше от адвокат. Бе предложила да използват общ адвокат, но Стивън бе отхвърлил идеята. Независимо че това изкупуване беше приятелско, бе обяснил той, сделката все пак беше доста деликатна и изискваше компетентно адвокатско участие, за да мине всичко гладко и без проблеми. — Моят баща и Стивън са купили сградата преди седемнайсет години, когато са основали „Страткаст“. От офиса ми се открива същата гледка. Моля, последвайте ме.

Ако Райли Ланг беше толкова добър, колкото се предполагаше, „Страткаст“ само след седмици щеше да бъде изцяло нейна.

Ели се запита в какво още беше добър Райли. В секса. Тя мислеше за секс. Лили щеше да бъде във възторг, че тя все още имаше сексуални желания. След развода с Колин, Ели бе замразила цялата си сексуалност. Не че имаше заради кого да започне да я размразява. Лили постоянно я запознаваше с мъже, които тя мислеше, че могат да стопят дълбоките ледове, но Ели се криеше зад работата.

И точно това щеше да направи и сега, защото след като срещите ѝ с полицая на Лили, банковия касиер или онзи писател, за когото бе сигурна, че искаше да се налапа на аванта, под предлог да се срещне с нея, бяха пълен провал, тя не заслужаваше дори да си фантазира за такъв гръцки бог като Райли Ланг. Щеше да бъде прекрасен в тази роля. Можеше да бъде бог на правосъдието, балансирайки между закона и истината, облечен само с тога и нищо друго, която ще се плъзне по бедрата му, почти разкривайки това, което е отдолу.

— Нали смятахте да отидем в кабинета ви? — Дълбокият, плътен глас на съдружника на Райли я изтръгна от разюзданата ѝ фантазия. Как му беше името? Видяла го бе в бележника със срещите, но сега, дори с риск за живота, не можеше да си спомни.

Тя спря. Господи, току-що бе подминала офиса си. Усети как страните ѝ пламват от срам. Държеше се като тийнейджърка на концерт на момчешка рок банда. Налагаше се яко да импровизира, за да замаже гафа. Удостои го с това, което се надяваше, че е най-професионалната ѝ усмивка.

— Помислих, че ще е по-добре да проведем тази среща в заседателната зала. Не е далеч.

Райли се взираше в нея, сякаш знаеше точно какво се вихри във въображението ѝ. Абсурдно чувствената му уста се изви в лека усмивка.

— Всъщност предпочитам офиса ти.

Мъжът, който приличаше на суперсекси лъв в мъжки облик, кимна:

— Определено офисът е за предпочитане. Ние трябва да обясним как смятаме да подходим към работата и ще е по-добре да го сторим в по-интимна обстановка.

Интимна. Той навярно имаше предвид по-малко пространство, но в мислите ѝ изникна спалня. Нейната спалня.

Ели тръсна глава, за да пропъди нелепото видение. Тя не беше сексуална маниачка. Обикновено. По дяволите, та нали тя беше момичето, което можеше спокойно да изкара цяла година без секс. Обърна се и се отправи към офиса си, отвори вратата и ги покани с жест да влязат.

— Много приятно място — промърмори Райли, докато минаваше покрай нея.

Той дори ухаеше приятно. На сандалово дърво. Сигурно беше одеколонът му за след бръснене. Каквото и да беше, тялото ѝ откликна. Дяволите да я вземат Лили. Беше я уверила, че роклята изглежда невероятно, но не бе споменала, че платът е толкова тънък, че зърната ѝ ще изпъкнат.

— Благодаря. Беше на баща ми, преди да се пенсионира. Не съм го обзавеждала наново. Нямах време.

Това не беше истинската причина. Офисите на компанията и на всички членове на борда на директорите бяха проектирани за петдесетгодишни и по-възрастни мъже. Докато не промени политиката на ръководството да се дават високи постове само на мъже и не започне да назначава повече жени, беше по-добре да играе по техните правила. В мига, в който стане собственик на контролния пакет акции на „Страткаст“, щеше да има някои промени към по-добро. Щеше да пренесе компанията в двайсет и първи век. Ако се наложи насила и против волята на борда.

Ели посегна към пуловера и се уви с него, за да прикрие зърната на гърдите си, щръкнали, сякаш връхлетени от снежна буря.

За съжаление, младата жена бе сигурна, че горещината, а не студът бяха накарали зърната ѝ да пощуреят.

— Заповядайте, разполагайте се удобно. Ще намаля климатика, тук е доста хладно.

Райли и лъвът стояха прави и я наблюдаваха.