— Аз никога не се отпускам, а след като съм твой адвокат, няма да позволя това и на теб. Ти се нуждаеш от мен за много повече, отколкото за изготвянето на изряден договор за изкупуване. А сега да поговорим за това, което мога да направя за теб — предложи той. — Искам да гледаш на мен като на генерал във войната, в която много скоро ще се окажеш участничка. Твоя генерал.
— Това не е война, господин Ланг. — Ели отново мина на „вие“. — Аз се нуждая от адвокат, който да прехвърли гладко и без засечки всички активи, а след това имам нужда вие основно да надзиравате работата на Правния отдел. — Тя бе прегледала изискванията му като служител. Струваха ѝ се малко крайни за работата, която се искаше от него. — Затова смятам, че би трябвало да преговаряме по някои от по-щекотливите точки в договора ви. Мисля, че трябва да ги прегледаме по-подробно и да ги изясним.
— Разбира се, госпожице Стратън — възприе учтивата форма на обръщение и Райли, — макар да се надявам да разбирате, че работата ми по предварителните условия на сделката за изкупуване е моят начин да ви покажа колко полезен мога да ви бъда, така че защо да не пристъпим към същността? — Усмивката бе изчезнала от лицето му и той плъзна към нея купчина документи. Тя позна договора. Изобилието на залепващи листчета, с които бяха отбелязани забележките по страниците, подсказваше, че Ланг има доста проблеми с договора. — Настоящият договор прехвърля много елегантно правата върху интелектуалната собственост на новата охладителна система директно на господин Касталано.
Този път ченето ѝ едва не удари бюрото. Ръцете ѝ се стрелнаха към листовете, нетърпеливи да ги сграбчат.
— Какво?
Новата охладителна система, която в момента се разработваше, трябваше да удвои времето на работа на компютърните батерии и да намали прегряването с около двеста процента. Проектът беше перлата в короната на научноизследователската и развойната дейност на „Страткаст“. И нещо повече — това беше проектът, който тя ръководеше.
— Чухте ме добре. Той се опитва да си тръгне с най-големия ви проект в задния си джоб. Клаузата е вмъкната на седемдесет и девета страница като част от пенсионния му пакет. — Ланг се облегна назад и кръстоса крак върху крак. — Анди, откри ли нещо?
Анди остави тънък диск върху бюрото.
— Това е подслушвателно устройство. Беше сложено под рамката на дипломата ви от „Уортън“, от което мога със сигурност да заявя, че е там отскоро, защото в противен случай сте щели да го откриете, когато сте се преместили в този офис. Аз го деактивирах, но те ще знаят, че сме го открили. Останалата част от помещението е чиста, но аз ще ви покажа как да използвате този уред, за да сте сигурна, че навсякъде, където провеждате лични разговори, няма бръмбари.
Младата жена се взираше в миниатюрното устройство. Някой я подслушваше? Стивън? Не можеше да повярва, но на лице беше и клаузата в договора му. Как можеше той да се опитва да ѝ причини това?
— Не разбирам — промълви тя и усети, че ѝ се повдига.
— Госпожице Стратън, това е бизнес, а един бизнес на този етап винаги означава война. — Райли сви рамене, сякаш намирането на подслушвателно устройство не беше нищо особено. — Сега те ще знаят, че ние знаем. Ще знаят, че вече не сте незащитена. При някои случаи бих оставил бръмбара на мястото му и бих го използвал за наша изгода, но вие сте права, че трябва да се действа открито, а ние имаме нужда да покажем сила.
Нима Стивън ѝ бе причинил това? Нима подслушваше разговорите ѝ? Тя знаеше, че има репутацията на безмилостен бизнесмен, но почти през целия си живот бе наричала този човек чичо Стивън. Той седеше до баща ѝ, когато ѝ връчваха дипломата в „Уортън“. Той беше човекът, който я съветваше.
Земята сякаш се разлюля под краката ѝ. Тя винаги бе разчитала на Стивън, а сега трябваше да се съмнява във всичко, което бе казал и направил.
Не биваше да плаче. Господи, не можеше да се разплаче.
— Но той настоя да наема външни консултанти.
— Може би е възнамерявал да ме подкупи. Или да ви изпрати при друг адвокат. Или всичко това може да е грешка. Може би неговите адвокати са били прекалено агресивни и той не е разбрал за какво настояват. Не знам. Мога само да ви кажа, че клаузата е в договора и ние няма да се съгласим с нея.
Ели се насили да сподави болката от предателството. Да, клаузата бе добре прикрита, но той трябва да е знаел, че тя ще я открие. Навярно не е бил добре информиран. Може би.
— Не, ние не можем да се съгласим с това.
Читать дальше