Лекси Блейк: Без милост

— Направил съм някои забележки по договора. — Гласът на Райли прозвуча по-меко.

Тя вдигна глава и видя, че адвокатът я гледа съчувствено. Това бе последното, от което се нуждаеше. Събра сили и изпъна рамене.

— Да ги прегледаме.

— Госпожице Стратън… Ели — той отново мина на „ти“, — навярно трябва да отделиш малко време, за да се запознаеш с тях. Може би днес следобед. Разбирам, че това, което ти съобщихме, е доста притеснително. Вижда се, че си объркана и разстроена.

Слаба. Тя изглеждаше слаба. Застави се да си придаде твърд и делови вид. Една жена в нейното положение никога не биваше да показва слабост. По-добре да бъде безчувствена кучка, отколкото мекушава.

— Ни най-малко. Чувствам се отлично. Съвсем очевидно е, че не мога да се откажа от правото върху най-печелившия продукт на компанията. Как ще се противопоставим? Трябва ли да предприемем някакви ответни действия?

— О, ще предприемем. Наел съм фирма, която ще ни помогне да съберем сведения за твоя опонент. Ще се срещна с тях, след като си тръгнем от тук. „Маккей-Тагарт“ са едни от водещите световни експерти по сигурността и разузнаването.

Тя определено бе чувала за тях. Всички те бяха бивши военни или агенти на ЦРУ, които се занимаваха с проблемите на сигурността в двайсет и първи век. Господи, главата ѝ се замая при мисълта, че се нуждае от подобна фирма, за да проучва мъжа, когото тя винаги бе смятала за човек от семейството.

— Отлично. — Явно Райли здравата се бе заловил за проблема. При все че се срамуваше от наивността си, изглежда, не бе сгрешила, като го бе наела. — Като начало днес следобед ще уволня шефа на Правния отдел на компанията. Той е одобрил договора.

Щеше да бъде забавно. Ще нареди на охраната да го изведе от сградата. Наистина се надяваше, че ще създаде работа на онези мъжаги, охранителите.

— Аз съм против това. — Анди бе седнал до Райли.

Не това искаше да чуе тя.

— Този човек е действал срещу интересите на компанията.

— Докато не изкупиш дела му, Касталано представлява компанията. Той може да гласува против решението ти. Баща ти те е поставил в доста рисково положение. Завещал е на сестра ти дял от акциите.

Ели все още изтръпваше при мисълта. Баща ѝ бе оставил на Шари процент акции от „Страткаст“, даващи ѝ право на глас. Шари нямаше мозък в главата си.

— Аз ще гласувам от името на сестра ми. Не се тревожете, ще се разбера с нея.

Веждите на Райли се повдигнаха нагоре, сякаш бе смутен.

— Доколкото разбрах, тя наскоро е продала акциите.

— Какво? — За втори път днес Ели имаше чувството, че стомахът ѝ се преобръща. Шари притежаваше само пет процента от акциите на компанията, но Ели разчиташе на нейния глас.

— На кого? На кого ги е продала? И защо не ми е казала? Без тези пет процента губя контрол върху компанията.

Той вдигна ръка.

— Ти можеш лесно да направиш коалиция. Мога да ти помогна с това. Сестра ти е продала акциите на частно лице. Все още не съм узнал името му. Но това няма да има значение, ако успешно изкупиш дела на Касталано.

Той я превръщаше в параноичка. Трябваше да се успокои.

Райли затвори куфарчето и погледна ролекса върху китката си.

— Що се отнася до уволнението на шефа на Правния отдел, в този случай е по-добре да имаме работа с познато зло. Можеш да го уволниш, след като приключим сделката. Всъщност бих те посъветвал да уволниш всеки, когото подозираш, че е лоялен към Касталано, но мисля, че изпреварваме събитията. Всичко това ще отнеме известно време. Първо трябва да се срещна с Тагарт. Какво ще кажеш да дойда да те взема за вечеря в осем и да поговорим за това, което той е открил?

Вечеря? С него? Идеята не беше добра. Наистина не беше добра.

— Мисля, че ще е по-добре да се срещнем отново тук, в офиса.

— Където някой е сложил бръмбар, за да те подслушва? — попита Райли с любезна усмивка, докато се изправяше.

Представено по този начин, предложението ѝ наистина не беше добра идея.

— Добре. Хм, нека ти дам адреса си.

Цялата му любезност внезапно се изпари и в очите му лумнаха игриви пламъчета.

— Не се тревожи за това. Мисля, че ще те намеря. До осем часа.

Той се обърна и напусна кабинета, следван по петите от Анди.

В мига, в който двамата излязоха, Ели отново можеше да диша.

После погледът ѝ се спря върху обезвредения бръмбар и стомахът ѝ се сви на топка. Как само за една сутрин всичко се бе преобърнало с краката нагоре?

— Ели, добре ли си? — Асистентката ѝ влезе с чаша в ръка. — Видях двамата мъже модели да излизат от вратата и реших, че ще се нуждаеш от нещо, което да успокои нервите ти. Те изглеждаха напрегнати.