Лекси Блейк: Без милост

— На мен ми се струва, че по-скоро е топло — промърмори Райли, когато тя усили климатика. — Ти какво мислиш, Анди?

Анди. Това беше името му. Прекалено старомодно за лъв. Навярно той смяташе, че ако името му звучи безобидно, ще може да прикрие факта, че изглежда толкова дяволски свиреп.

— Не забелязвам подобни неща — отвърна Анди и остави куфарчето си до бюрото ѝ. — Аз ли да започна, или предпочиташ ти?

Ели пристъпи до бюрото. Бюрото на баща ѝ. Когато се сдобиеше с достатъчно пари, щеше да изхвърли всички тези тъмни мебели и да отвори по-широко пространство, за да стане помещението по-светло и по-ведро.

Достатъчно дълго бе живяла в тъмнина.

— Получихте ли договорите, които ви изпратих? Всъщност не е нужно в момента да се занимаваме точно с това. Мислех, че това е кратка опознавателна среща. Аз самата още не съм прегледала договорите. — Мислеше, че разполага с малко време и се бе занимавала е други проблеми.

— О, разполагаме с договорите. Ти не си длъжна да ги четеш — обясни Райли, докато отваряше куфарчето си. — Нали затова ние сме тук. Анди, можеш да започнеш.

Въпреки това Ели смяташе да ги прочете, но толкова мразеше цялата тази бумащина. Чувстваше се много по-добре, когато работеше с хората. Баща ѝ винаги ѝ бе натяквал, че е прекалено мека, но дори той бе признал, че тя стимулира служителите да работят много повече и много по-творчески, отколкото всеки друг.

Как ли щеше да реагира той, ако знаеше какво възнамерява да направи тя с неговата компания?

Досега не бе споделила нито дума за това с никого. Не и с баща си, преди да умре. Дори не и със Стивън Касталано. Дори и с адвокатите си. Знаеше какво ще кажат. Накрая щеше да ги застави да се съгласят с нея, но тогава щеше да разполага с цялата власт и никой нямаше да може да я спре.

Ели знаеше точно какво щеше да предприеме в мига, в който осъзна, че баща ѝ беше чудовище.

Анди извади малък уред от куфара си и започна да го прокарва по лавиците.

— Какво прави той? — попита младата жена. Последното, което очакваше, беше адвокатите ѝ да разглеждат внимателно колекцията ѝ от книги за бизнеса.

Райли седна на стола срещу бюрото ѝ.

— Проверява за бръмбари.

Ели имаше усещането, че той едва ли имаше предвид хлебарки. Усети как очите ѝ се разширяват и ченето ѝ леко увисва.

— Защо някой ще ме подслушва?

Това беше абсурдно. И малко неловко, тъй като понякога, когато работеше до късно и наоколо нямаше никой, Ели усилваше музиката и припяваше. Сигурна беше, че е доста далеч от музикалните висини на Оскар от Деветдесет и шеста улица.

Докато съдружникът му старателно проверяваше книга по книга, Райли прелистваше някакви документи, очевидно търсейки нещо конкретно.

— Това е мултимилионна сделка. Трябва да се отнасяме много сериозно към сигурността.

Слава на бога. Той просто беше параноичен особняк.

— Знам, че става дума за много пари, но в същото време това е нещо като семеен бизнес. Стивън иска да ми продаде неговата половина от компанията. Винаги е възнамерявал да го направи, след като се пенсионира. Има син, но Кайл не се интересува особено от бизнеса и честно казано, двамата не са много близки. Той дори узна за съществуването на Кайл чак когато младежът вече беше в гимназията.

— Да, ти говориш за Кайл Касталано. Незаконния син на господин Касталано — додаде Райли, без да вдига глава от бележките си.

Прозвуча малко осъдително.

— Кайл е свестен човек. Просто животът му не е бил лек и Стивън се опитва да постъпва правилно с него. Надявам се, че двамата ще се сближат, след като Стивън се пенсионира. Вижте, господин Ланг…

Той вдигна очи и ги впи в нея.

— Райли.

Следващия път когато наема адвокат, първо ще се увери, че не е толкова страхотен, че да я кара да се изчервява.

— Райли, аз разбирам, че си нещо като акула. Чух, че си щатен консултант на „4Л Софтуер“. Знам, че си свикнал да работиш с параноици.

Райли се засмя.

— Уверявам те, че господин Лолес е един от най-малко параноичните хора, които познавам. Всички наистина му имат зъб. Той е голям гадняр.

— Освен това има уши навсякъде — чу тя да мърмори Анди под нос.

Компанията „4Л Софтуер“ бе направила революция в интернет защитата. Ели бе силно заинтригувана от шефа на компанията и репутацията му на пълен отшелник. Но сега не беше време за клюки.

— Казвам само, че не мога да се меря с Дрю Лолес. Така че можеш да се отпуснеш. Това е взаимноизгодна сделка. Просто имам нужда да прегледаш документацията и да ми кажеш дали всичко е изрядно. — Може би не се бе обадила на правилното място. Когато бе разбрала, че адвокатът на баща ѝ излиза в пенсия, тя бе позвънила на номера, който той ѝ бе препоръчал. Не бе осъзнала колко е влиятелен, преди да си уреди среща с него. Тя бе възложила на шефа на Правния отдел в „Страткаст“ да прегледа договорите, но я бяха убедили, че се нуждае и от външно, независимо мнение.