Лекси Блейк - Без милост

Тези допълнителни килограми обаче бяха разпределени на правилните места. Косата на Ели Стратън беше с онзи кестеняворус цвят, който на снимки изглеждаше безличен и скучен, тъй като нито един обектив не можеше да улови деликатните му оттенъци, както предобедната светлина. Косата ѝ се спускаше свободно до раменете. Руси, кестеняви, самурени кичури, с проблясващи меднозлатисти пламъчета. Тя бе зарязала строгия костюм, който носеше на снимките, и го бе заменила с рокля тип „прегърни ме“, която плътно обгръщаше чувствените ѝ извивки. Не носеше чорапогащник. Дългите ѝ крака, покачени на десетсантиметрови токчета, бяха женствени, с леко заоблени бедра и щяха да изглеждат чудесно, обвити около врата му.

И къде бе крила тези прелестни гърди?

Брат му се прокашля, сигурен знак, че Райли бави непохватно топката.

— Госпожице Стратън, за мен е удоволствие да се запознаем. — Трябваше да измисли как да се държи с нея. Налагаше се да се сближат, за да получи достъп до сградата и офисите, и още по-важно — до данните, които Дрю не бе успял да изрови. Нуждаеше се от достъп до всичко, което „Страткаст“ можеше да предложи. Колкото повече успееше да се доближи до Касталано, толкова по-добре.

Отмъщението бе само част от техния план. Другата бе справедливото възмездие.

Райли протегна ръка и тя я пое. Ръкостискането ѝ бе твърдо, но когато понечи да издърпа дланта си, той я покри с другата си ръка, улавяйки я в капан. Погледна право в очите ѝ. Бяха кафяви със златисти точици. Красиви очи. Още едно нещо, което се бе опитала да скрие на онези бизнес снимки. На тях носеше очила, сякаш искаше да изглежда по-сериозна.

— Искам да ви уверя, че сме тук, за да браним интересите ви, и че ще останете доволна от услугите ни. Ние изцяло се посвещаваме на клиентите ни и ще се постараем това изкупуване да протече гладко и като по часовник.

Очите ѝ се разшириха и в тях избухна пламък, сякаш някаква тръпка премина през нея.

Беше истинско откровение да се срещне лично с нея. Навярно беше доста трудно да си жена шеф в една индустрия, доминирана от мъже. Тя бе принудена да прикрива женствеността си, да я забулва с хладен интелект и познания, за да я приемат на сериозно. Очевидно тази жена се чувстваше уверена и спокойна тук, в кабинета си.

В истинския свят вероятно много внимателно се ограждаше със защитни стени.

Горката Ели. Той смяташе да ги разруши.

Тя му се усмихна и за един миг от сериозно лицето ѝ се превърна в зашеметяващо възхитително. Когато Ели Стратън се усмихваше, сякаш някой запалваше лампа в стая, тънеща в непрогледен мрак.

— Благодаря ви. — Изглежда, осъзна какво бе направила, защото издърпа ръката си от неговата. Страните ѝ леко поруменяха. Според досието, което му бе изготвила тяхната фирма по сигурността, тя беше разведена. Този следобед щеше да знае повече, след като Мия се върнеше от Далас за срещата им. — Ако трябва да съм честна, се чувствам много щастлива да работя с нова правна фирма. Адвокатите на баща ми бяха прекалено закостенели и старомодни. Не съм сигурна, че знаеха какво да правят с мен.

Касталано ѝ се усмихна.

— Ти си истинска природна стихия, скъпа. Те би трябвало да те оставят да си гледаш работата.

Тя се усмихна на този отвратителен старец и Райли усети как пулсът му се ускорява.

— Прекалено си мил с мен, Стивън. Не всички тук мислят като теб.

— В такъв случай е по-добре да напуснат — отсече Касталано със самодоволна усмивка. — Ти се справяш страхотно в компанията. И не се тревожи за адвокатите. Всичко ще мине като по мед и масло. Обещавам ти.

— Всичко е само формалност. — Тя отстъпи и кимна към Райли. — Ако ме последвате, ще можем да започнем. Стивън, моля да ни извиниш. Надявам се, че денят ти ще мине добре.

Лицето на Касталано изведнъж засия. Е, доколкото бе възможно да засияе острото му червендалесто лице.

— Вече е прекрасен, Ели. Ще грабна торбата със стиковете и ще се срещна с един приятел в „Челси Питърс“ за седмичната ни игра на голф. Струва ми се, че с тези двамата си в добри ръце. Ще се видим по-късно, скъпа.

Тя му махна и се запъти към директорското крило.

— Последвайте ме, господа. Много съм благодарна, че успяхте да ме вместите в програмата си. Знам, че се обадих в последния момент, и оценявам отзивчивостта ви.

Райли вървеше малко зад нея и се питаше дали тя осъзнава колко добре подчертава роклята задните ѝ части. Имаше впечатляващо дупе. Малката госпожица Благоприличие се бе оказала съвсем различна персона от тази, която той си представяше, при това в комплект с великолепен задник. Това, което първоначално изглеждаше като мисия на сексуално мъчение, внезапно се бе превърнало в нещо съвсем различно. Имаше вероятност здравата да се наслади на следващите две седмици.