Лекси Блейк: Без милост

Тя се отдалечи, високите ѝ тънки токчета потракваха по мраморния под. Бяха минали години, откакто Райли бе започнал да използва професионално името Ланг, но все още не бе свикнал с него. Бяха решили, че името ще го отдалечи от историята на семейство Лолес. Двамата с Бран приеха моминското име на баба им по бащина линия, за да не могат да ги свържат с Дрю. Но и до днес не му бе приятно, че не носеше името на родителите си.

Разполагаше с купчина напълно законни документи, идентифициращи го като Райли Ланг, ала това не можеше да го накара да забрави, че беше Лолес.

— Не разбирам. Аз съм много по-привлекателен от теб. Как така всички жени ти се лепят? — Дрю наблюдаваше стегнатото дупе на рецепционистката, докато тя се връщаше на бюрото си.

Райли изсумтя. Водеха тази дискусия поне веднъж месечно.

— Ти плашиш жените. Като че ли усещат хищника в теб.

Дрю му се усмихна.

— Виждаш ли? Мога да се усмихвам. Аз съм напълно безобиден.

Сега беше ред на Райли да се засмее.

— Човече, дори когато се усмихваш, имаш вид на ловец, готов да преследва някого до дупка. Трябва да приличаш на мен.

— Значи, трябва да бъда безмозъчен хубавец?

— Да бе, кажи го на харвардската ми диплома по право. Не. Трябва да изглеждаш по-дружелюбен. Трябва да изглеждаш нормален. Нормалните мъже нямат вид, сякаш всеки миг ще им поникнат нокти на хищник и ще оголят кучешки зъби.

Дрю не можеше да се оплаче от липса на женско внимание, но годините, през които укрепваше компанията и отглеждаше братята и сестра си, бяха угасили светлината в очите му.

Райли оправи вратовръзката си и си придаде безстрастен и делови вид. Когато мисията изискваше мил и привлекателен мъж, те винаги използваха него. Той беше чаровник, който тутакси успяваше да разпръсне мрачните облаци и да даде на хората това, което желаеха. Дрю беше прекалено хищен, а Бран… Под привидно спокойната повърхност у него винаги клокочеше нещо тъмно. Жените бяха нащрек с Бран.

И така Райли беше най-подходящият, когато бе нужно да се пусне в ход малко съблазняване.

— Готов ли си? — Погледът на Дрю бе прикован към коридора, водещ към двата кабинета на директорите на компанията.

Райли бе сигурен, че Дрю е запознат с целия план на офисите, макар че досега никога не бе влизал в сградата. Дрю никога нищо не оставяше на случайността. Нищо.

— Да. — Той бе готов да се срещне с Ели Стратън. Дъщерята на Филип Стратън и бизнес партньор на Стивън Касталано.

Филип Стратън и Стивън Касталано бяха замесени в смъртта на родителите им. Те бяха убийци и най-накрая щяха да си платят. За съжаление, Филип Стратън беше мъртъв.

Греховете на бащата щяха да паднат върху плещите на дъщерята. Ели Стратън щеше да плати дълга на своя баща.

— Започва се. Успех! — В гласа на брат му прозвуча нотка на дълбоко задоволство, когато Стивън Касталано се появи в коридора.

В думите му имаше смисъл, защото това беше началото на играта, която Дрю бе подготвял двайсет години. Игра, която Касталано нямаше да подозира, че играе, докато не я изгуби.

— Вие ли сте адвокатите? — Касталано не си пилееше времето с любезности. Той беше мъж, преминал разцвета на силите си, и снимките, с които Дрю разполагаше, не отговаряха на действителността. Червендалестото му лице с остри черти, набраздено с дълбоки бръчки, свидетелстваше за дълги нощи, прекарани в разгул и пиянство. Според всичко, което знаеха за този мъж, любовта му към жените и алкохола му бе струвала два брака и огромна част от богатството, с което се бе сдобил точно два месеца след убийството на Бенедикт Лолес и съпругата му. Райли се чудеше дали съпруга номер три подозира истината за парите на половинката си. Касталано бе спечелил състоянието си по старомодния начин — бе убил и откраднал, за да се сдобие с него.

Едно ППП [1] Първично публично предлагане на акции. — Б. пр. бе много по-важно за Касталано, отколкото животът на един добър човек.

Да, той щеше да плати скъпо и за това.

Райли се изправи на крака и подаде ръка. Мисълта да докосне този мъж го отвращаваше, но той бе готов на всичко, за да направи тази първа стъпка към привеждане на плана им в действие.

— Райли Ланг. Това е съдружникът ми Анди Хувър. Мислех, че ще се срещнем с госпожица Стратън.

Касталано ги огледа изучаващо през присвитите си очи.

— Да, ами аз винаги обичам да познавам враговете си. — Спря поглед на Дрю. — Изглеждате ми познат.

Дрю приличаше повече на баща им, макар че нито едно от децата не беше точно копие на родителите им. Дрю и Мия бяха наследили пясъчнорусата коса и сините очи на баща им, докато Райли и Бран имаха по-тъмна коса и зелени очи.