Лекси Блейк: Без милост

Ели Стратън се оказа напълно различна от очакванията му. След като дълги години бе изучавал най-подробно действията и характера на баща ѝ, той предполагаше, че Малкото момиченце на татко ще прилича на своя старец — студена, дистанцирана, с хладен и аналитичен ум. Беше очаквал, че ако притежава някаква красота, тя ще е прекалено префинена и изискана. Определено бе неподготвен за топлата чувственост, която се излъчваше от нея. Изобщо не си бе представял, че усмивката ѝ може да бъде толкова дяволски подкупваща.

Или че зърната ѝ ще изглеждат толкова твърди и закръглени под роклята, която носеше.

Той се бе подготвил да изпълни задълженията си. Сега се чудеше дали тези задължения няма да бъдат и донякъде приятни.

— Може би тя всъщност е била привлечена от мен. — Дрю прекрачи прага на двойните врати, водещи към заседателната зала, където, изглежда, всички вече се бяха събрали и ги очакваха.

— Не. Тя определено искаше мен. — Не му се понрави жегналата го ревност при мисълта Ели да флиртува с големия му брат.

Да, той определено не очакваше това.

От елегантната заседателна зала се откриваше гледка към Сентрал Парк. Помещението бе от тези, които впечатляваха хората, и тъкмо поради това бяха купили сградата. Това бе поредната сцена на дълго и добре обмисляната им игра. След като приключат тук, щяха да я продадат и Райли щеше да се прибере у дома, в Остин.

Те пристигаха последни, но Дрю винаги бе обичал ефектните появи. Цялата група седеше край заседателната маса. От едната страна беше Бран, а отсреща седяха Мия и Кейс, преплели ръце.

— Мия, Кейс, радвам се, че двамата успяхте да дойдете. — Дрю протегна ръка към едрия, мускулест тип с безстрастно изражение, за когото сестра им наскоро се бе омъжила. — Чух, че си имал някаква неприятност в Далас. Съжалявам, че те ангажирам в толкова неудобен за теб момент.

Кейс се изправи и стисна здраво ръката на Дрю.

— Ще направя всичко за семейството на Мия.

Мия се ухили и прегърна Дрю. От всички тях, изглежда, само тя бе запазила вродената си нежност и доброта под грижите на приемното семейство. Мия бе осиновена от двойка лесбийки само два месеца след смъртта на родителите им и те ѝ бяха дали стабилност и топлота, от които тя толкова отчаяно се нуждаеше.

Само ако бяха могли да сторят същото и за Бран. Те искаха да го вземат, но съдията, който водеше делото на Бран, не бе настроен благосклонно към двете жени. Имаха късмет с осиновяването на Мия, но не и с Бран. Съдията смяташе, че едно момче не бива да бъде отглеждано от лесбийска двойка.

Системата бе прецакала всички тях.

— А и „неудобен“ е слабо казано — продължи Кейс Тагарт с дълбокия си глас. — По-малкият ми брат се завърна от мъртвите. Това се случва по-често, отколкото си мислиш. Особено в моето семейство. Както и да е, не желаех да оставя Мия да идва тук сама. Когато я изпусна от поглед, тя има навика да се забърква в най-различни каши. Разполагаме с няколко дни, преди да се наложи да се върнем в Далас. По-големият ми брат изпрати по мен доклада си.

По-големият му брат беше Пън Тагарт — легенда във военните и шпионските кръгове. Райли се бе срещал с доста страховити типове през живота си, но Големия Таг, както го наричаха, беше най-страшният. Той все още не можеше да приеме факта, че умната му, забавна сестричка се бе влюбила до уши в брата на Пън Тагарт.

Но в някои ситуации семейството можеше да бъде полезно.

— Да го чуем. Искам да знам всичко. — Той се отпусна на стола и взе копие от доклада. — Ели Стратън не е това, което очаквах. Изчетох всички доклади за нея, но нито един от тях не ме подготви за факта, че тя изобщо не прилича на баща си.

Дрю се настани на стола до него.

— Тя не прилича на баща си и изглежда много по-дружелюбна, но ние нямаме представа в какво е замесена. Не съди за книгата по атрактивната корица.

— Я почакайте — намеси се Бран и се намръщи. — Тя е секси? На снимките не изглеждаше такава. Това не е честно. Аз получавам Злата вещица от Запада, а на него му се падна готиното маце? Искам да се разменим.

Дрю присви очи.

— Никакви размени.

— Не мисля, че е честно. Искам да се бием с палци [3] Игра, при която двама души сплитат пръстите на ръцете си и всеки се опитва да затисне палеца на другия. — Б. пр. . Който спечели два от три пъти, получава готиното маце. — Бран вдигна ръка и размърда палец, сякаш бяха деца.

Понякога братът на Райли беше истински идиот.

— Човече, на мен се падна „Страткаст“, защото успях да завърша право и да се дипломирам. Искаш ли седем години да зубриш бизнес право?