Джули Гарууд - От милост

Тео отброи парите за бензина и попита:

— Да си чувал за „Лебедът“?

— Разбира се — кимна момчето. — Всички знаят „Лебедът“. Голяма стара постройка навътре в мочурището, съвсем на другия край на Боуън. На покрива има голям лебед. Не може да не го забележите, щом го намерите веднъж.

— И как да го намеря?

Кевин този път не се отклони от темата. Когато описа правилния маршрут, каза:

— Хората в Сейнт Клеър предпочитат да мислят, че Боуън им е предградие, но тези от Боуън адски се ядосват за това.

Тео прибра рестото си, благодари на Кевин за помощта и се отправи към колата си. Кевин се втурна след него.

— Сър, как се казвате?

— Тео Бюканън.

— И да не забравите — извика момчето.

— Какво да не забравя?

— Че трябва да играя нападател.

Тео се ухили.

— Няма да забравя.

Кевин изчака колата да потегли по Елм Стрийт, после се втурна в бензиностанцията, за да се обади на приятелите си. Искаше първи да им съобщи новината за треньора Бюканън.

Десет минути по-късно Тео караше по още един видимо безкраен чакълиран път. От двете страни на пътя имаше гъста зеленина и кипариси със сивкаво зелени клони. Навън бе горещо и ужасно влажно, но бе толкова красиво и спокойно, че Тео отвори прозореца си, за да вдишва сладкия мирис на земя.

Можеше да види тъмната вода зад дърветата, ако караше по-бавно. Искаше му се да спре колата и просто да седне, и да се полюбува на гледката. „Чудесно място да си направиш един поход“, помисли си той. Тази мисъл доведе до друга. Алигаторите не живееха ли в мочурища? По дяволите, така беше. Значи трябваше да забрави за походите.

Какво правеше тук? Защо бе изминал целия този път, за да отиде за риба? Защото тя беше тук, призна си той и изведнъж се почувства като глупак. Замисли се дали да не обърне колата и да се върне в Ню Орлиънс. Да, точно това трябваше да направи. Ако побързаше, можеше да успее да хване някой късен полет и да пристигне в Бостън преди полунощ. Нали там бе домът му? Ако искаше да лови риба, можеше да излезе с лодката си в океана и да полови сериозно.

Беше превъртял, точно така. Беше съвсем превъртял. Знаеше какво трябва да направи, но продължаваше да кара напред.

Пътят отново зави и изведнъж го видя „Лебедът“ — точно пред него, в другия край на алеята. Веднага щом видя сградата, Тео избухна в смях. С ръка на сърцето можеше да заяви, че не е виждал нищо подобно. Сградата имаше сиви очукани стени и остър метален покрив. Приличаше повече на голям стар обор, но в огромната птица, кацнала върху покрива, определено имаше някакъв чар. Само дето изобщо не беше лебед. Беше розово фламинго и едното му крило едва се крепеше на тънка тел.

На паркинга имаше само един стар очукан Форд. Тео спря колата си до него, слезе и свали сакото си. Нави ръкавите на синята риза и тръгна към входа, когато си спомни, че носеше сакото, за да скрива кобура на кръста му. Беше твърде горещо и задушно, за да облича сакото. Реши да не се тревожи, че пистолетът му ще се вижда. Мишел вече знаеше, че той ходи въоръжен. Пък и в момента бе прекалено зает да мисли какво ще каже на Джейк, когато той го попита защо е дошъл. Запита се дали възрастният човек ще оцени, ако му каже истината. Луд съм по дъщеря ти. Да, щеше да бъде голямо облекчение за него да изрече истината, но несъмнено щеше да си спечели някой юмрук в лицето.

Вратата бе полуотворена. Тео я бутна и влезе вътре. Забеляза Джейк Ренърд зад бара — бършеше лакирания дървен плот с една кърпа. Тео свали слънчевите си очила, пъхна ги в джоба на ризата си и кимна на възрастния мъж. Надяваше се Джейк да си го спомни и се опитваше да измисли какво ще му каже в противен случай. Каква беше другата причина за идването му в Боуън? Риболовът. Да, точно така. Искаше да ходи за риба.

Джейк си го спомни. Веднага щом забеляза Тео, той извика като кънтри певец на концерт. После се ухили широко, остави кърпата, изтри ръце в гащеризона си и бързо излезе иззад бара.

— Я виж ти, я виж ти — каза той.

— Как си, Джейк?

— Много добре, Тео. Много съм добре. Дошъл си да ходим за риба, а?

— Да, сър, точно така.

Джейк разтърси ръката на Тео ентусиазирано.

— Много се радвам да те видя. Тъкмо онази вечер разправях на Ели, че двамата с теб пак ще се срещнем и ето те и теб, цял-целеничък.

Тео знаеше коя е Ели. Джейк бе споменал жена си, докато двамата разговаряха в болницата.

— Как е жена ти? — попита той учтиво.

Джейк го погледна стреснат, но бързо се съвзе и отвърна:

— Жена ми почина преди известно време, лека й пръст.