Джули Гарууд - От милост

— Съжалявам — каза Тео объркан. — Ако не възразяваш, че питам, коя е Ели тогава?

— Жена ми.

— А, значи си се оженил повторно?

— Не, никога не ми се е искало да се оженя отново след смъртта на Ели. Не мисля, че бих могъл да намеря някоя, която да й съперничи. — Той спря, колкото да се усмихне. — Просто си знаех, че ще се появиш някой ден. Мислех да ти се обадя, но знаех, че Майк ще ми се разсърди, ако го направя, пък и реших, че сам ще намериш пътя до Боуън.

Тео не знаеше как да разбира коментарите на възрастния човек. Джейк продължи:

— Знаех си, като ти пуснах мухата за риболова, че ще намериш начин да си вземеш два-три почивни дни. Истинският рибар никога не казва не, независимо колко време е минало, откакто последно е държал въдица в ръка. Не съм ли прав?

— Напълно, сър — каза Тео.

— Ако се окажеш рибар по призвание — а имам чувството, че си точно такъв, — може да те избера за партньор на турнира следващия уикенд. Винаги съм бил в двойка с приятеля ми Уолтър, но Майк му оперира жлъчката вчера и той няма да е във форма за състезанието. Той вече ми каза да си търся друг партньор. Ти ще си тук дотогава, нали?

— Не съм мислил колко дълго ще остана в Боуън.

— Значи се разбрахме. Оставаш.

Тео се засмя.

— За какъв турнир приказваш?

— А, това е голямо събитие по нашите места. Правим го всяка година и всички рибари от околните градове идват да се състезават. Залагаме по петдесет долара — добави той. — Получава се доста сериозна сума. Опитвам се да надвия стария Лестър Бърнс и брат му Чарли от пет години. Те побеждават и печелят наградата всяка година, откакто създадохме турнира. Двамата имат скъпи въдици и това им дава предимство. Правилата не са сложни. Съдията тегли улова ти пред публиката в края на деня. След това има празненство — тук, в „Лебедът“, готвим местни специалитети. Е, какво ще кажеш за моя бар? — попита той и размаха ръка. — Не е лош, нали?

Тео се огледа с интерес. Слънчевите лъчи струяха през отворените прозорци и падаха на снопове върху дървения под. Масите бяха наредени край стената, а столовете бяха качени отгоре им. Имаше кофа и дълга четка, подпряна на ъгъла на бара. Вляво имаше джубокс. Вентилаторите на тавана се въртяха бавно и издаваха тракащи звуци. В помещението бе изненадващо хладно, като се има предвид температурата навън.

— Много е хубаво — каза Тео.

— През уикенда сме много натоварени — обясни Джейк. — Наистина се радвам, че дойде, синко. И Мишел ще се зарадва. Споменава те неведнъж.

Поради някаква причина тази новина му се стори изключително приятна.

— Тя как е? Видях се с доктор Купър и той ми разказа за обира в клиниката.

— Опитали са да съсипят всичко. Без никаква причина. Нищо не са взели, но са преобърнали и потрошили цялата клиника. Горката Майк още не е успяла да се захване за работа, само огледа щетите. Веднага щом се прибра да се преоблече, я извикаха в Сейнт Клеър за една операция. Не е имала и минута свободна, даже не успя да обясни на брат си и на мен как точно да й помогнем, откъде да почнем да чистим и да подреждаме. Казвам ти, направо се скапва от работа. Очаквам я да се появи всеки момент.

— Нищо ми няма, татко, добре съм.

Тео се обърна, щом чу гласа й и я видя — стоеше на прага и се усмихваше. Беше облечена в кафяви шорти и тениска на червени и бели райета, по която имаше петна от боя.

Тео се опита да не зяпа краката й, но това не бе лесно. Те бяха невероятни. Дълги, добре оформени… удивителни.

— Какво правите в Боуън, господин Бюканън? — попита Мишел с престорено спокоен глас. Всъщност беше потресена да го завари в бара на баща си, а когато той се обърна и й се усмихна, тя усети, че краката й се подкосяват. Сърцето й заби силно, усети, че се изчервява. Защо пък не? Както бяха казали сестрите в операционната, Тео Бюканън беше не просто секси, той беше убийствено секси.

— Така ли се посреща гост, с такива въпроси? — смъмри я баща й.

Тя още не беше се съвзела от шока, че Тео е там.

— Ти ли му се обади? — попита обвинително баща си.

— Не, млада госпожице, не съм му се обаждал. А сега махни тази муцунка от лицето си и си припомни добрите маниери. Докато Тео беше в болницата, аз го поканих да ме навести, за да отидем за риба.

— Татко, ти каниш всеки човек, с когото се запознаваш, да дойде на риболов. — После се обърна към Тео. — Наистина ли дойдохте за риба?

— Всъщност аз…

Джейк го прекъсна.

— Казах ти, че е дошъл за това. Знаеш ли какво реших току-що? Ще го взема за партньор на турнира следващия уикенд.