Джули Гарууд - От милост

Джейк не се съгласи.

— Ти работиш за правителството и носиш оръжие. Предполагам, че не биха ти дали пистолет, ако не си обучен как да го използваш.

— Татко, говориш така, сякаш се каниш да застреляш някого.

— Просто казвам, че той е професионалист. Бен Нелсън е чудесен шеф на полицията. Извадихме късмет с него. Но две глави мислят по-добре от една. Не е ли така, Тео?

— Съмнявам се, че шефът на полицията ще поиска да му се пречкам.

— Ти няма да се пречкаш, а и той ще се радва на помощта ти.

— За бога, татко! Това беше просто вандализъм. Бен ще хване хлапетата, които са го направили. Дай му малко време.

— Майк, скъпа, защо не ми донесеш чаша студено мляко от хладилника. — Веднага щом тя се отдалечи, Джейк се наведе към Тео и снижи глас: — Гордостта е най-големият недостатък на дъщеря ми. Упорита и самонадеяна, ето каква е, мисли си, че може да се оправя сама с целия свят. А вече си има достатъчно отговорности като лекар. Може да е било вандализъм. А може би не. След като така или иначе ще прекараш няколко дни с нас, защо не хвърлиш едно око на тази работа? Пък и тя ти е спасила живота — сам го каза. Можеш да върнеш услугата на дъщеря ми, като направиш нещо за нея, докато си тук. — Той хвърли поглед през рамо, преди да прошепне: — Мисля, че няма да е зле, ако отседнеш в нейната къща. — Видя Мишел да се задава от кухнята и бързо добави: — Не й споменавай нищо за това, което ти казах. — Когато Мишел подаде чашата на баща си, Джейк каза по-силно от необходимото: — Да, мисля, че на Бен няма да му е излишно още едно мнение. Казах си думата и повече няма да повдигам тази тема.

Мишел се усмихна.

— За колко време?

— Не дразни баща си. Просто мисля, че Тео може да помогне.

— С удоволствие ще огледам клиниката — предложи Тео.

— Добре. Майк може да те закара там още сега, а довечера можеш да отседнеш при мен или при Майк — каза Джейк и хвърли заговорнически поглед на Тео. — И двамата имаме свободни стаи. Няма да ти позволя да отидеш в мотел. Ти си ми партньор за турнира, така че си мой гост и можеш да се храниш тук безплатно.

— Не е необходимо. — Каза го толкова бързо, че Мишел се разсмя.

— Не мисля, че Тео хареса как готвиш.

Тя отново му се усмихна. Тази невероятна усмивка. В какво, по дяволите, се забъркваше? Риболовният излет нещо се усложняваше.

— Съвсем забравих — каза Тео. — Купър ви изпрати още един кашон с разни неща за клиниката. В багажника на колата ми са.

— Много е мил.

— Той я ухажва по този начин, точно това прави.

— Татко, той е женен мъж.

— Ухажва те, за да отидеш да работиш при него и да се преместиш в големия град. Това имах предвид.

Силно тропане по вратата прекъсна разговора им. Всички се обърнаха, а вратата се отвори по-широко и един тийнейджър подаде глава вътре. Изглеждаше огромен. Имаше модерна прическа и навярно тежеше над сто и двайсет килограма.

— Господин Ренърд? — извика той несигурно. — Виждам, че барът не работи, но може ли да вляза за малко?

Джейк позна момчето. Казваше се Елиът и бе най-големият от синовете на Даръл Уотърсън. Даръл и Чери имаха осем момчета, всички здрави и яки, но семейството бе доста затруднено финансово, особено след като Даръл пострада при злополука във фабриката. Сега по-големите момчета работеха по малко, за да помагат в изхранването на семейството, докато Даръл се оправеше.

— Елиът, знаеш правилата. Щом си непълнолетен, кракът ти не бива да стъпва в бара, независимо по кое време — през деня или вечер. Не искаш да си загубя лиценза за продажба на алкохол, нали?

— Не, сър, разбира се, че не искам.

— Работа ли си търсиш?

— Не, сър. Имам си хубава работа в Сейнт Клеър, разтоварвам кашони в една фирма всеки уикенд. Ние просто се чудехме колко време…

— Кои по-точно сте вие? — попита Джейк.

— Някои от момчетата.

— И те ли са непълнолетни?

— Да, сър, мисля, че са и момичетата също, но те…

— Затвори вратата след себе си, синко. Така влизат мухи. И предай много поздрави на приятелите си. Кажи на Даръл, че ще намина в неделя да го видя.

Елиът гледаше объркан.

— Да, сър, непременно, но…

— Хайде, тръгвай.

— Татко, не мислиш ли, че трябва да разбереш за какво те търсят? — попита Мишел.

Тео тръгна към вратата.

— Може би някой от тях знае нещо за станалото в клиниката ти. Трябва да поговорим с тях.

— Май прибързах — призна си Джейк. — Някой да не се е наранил, Елиът? Майк, може би трябва да отидеш да видиш.

Елиът трескаво въртеше глава.