Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Щом пристигнаха у дома, тя изтича нагоре по стълбите и едва не се блъсна в Джо, който слизаше.

— Току-що направих обиколката, всичко е здраво заключено — увери я той.

Ник внимателно разпери роклята върху масата в трапезарията и тръгна към кухнята да вземе нещо студено за пиене.

Лорен се разбърза да се приготви. Втори път нямаше да направи същата грешка и да излезе от банята, облечена с грозен, стар халат. Ето защо взе със себе си всичко, което щеше да й трябва, дори и обувките си с каишка около петата.

Двайсет и пет минути по-късно тя реши, че изглежда чудесно. Тази вечер щеше да покаже на какво е способна. Затова облече роклята — къса, черна, а материята й съдържаше достатъчно ликра, за да прилепва на подходящите места. Квадратното деколте показваше съвсем мъничко от вдлъбнатината между гърдите. Откакто се беше преместила да живее в Холи Оукс, бе обличала роклята само веднъж, когато изведе Мишел и Кристофър на вечеря, за да отпразнуват годежа им. Мишел я бе определила като „рокля-убиец“. Добави, че е неприлично благоприлична, подчертавайки, че това е най-сексапилната дреха на Лорен. Кристофър категорично се съгласи с нея.

Лорен се гласеше пред огледалото. Дори накъдри косата си, но тъй като нямаше никакъв опит, изгори ухото си. Впери поглед в отражението си и силно изохка. Защо ли си даваше толкова труд да изглежда хубава? Държеше се като тийнейджърка, преживяваща мъките на първата си любов.

Мили боже, дали не се влюбваше в него? При мисълта за тази възможност по гърба й пролазиха ледени тръпки. Щом приключеше работата си, той щеше да си замине.

„Това е налудничаво!“, прошепна тя и хвърли четката за коса на масата. Не можеше толкова глупаво да хлътне по приятеля на големия си брат.

Съвсем рухна психически, когато Ник влезе в стаята и почти не я забеляза. След като й хвърли един бърз поглед от горе до долу — вероятно за да се убеди, че не е разменила обувките си, — той й каза, че Пит е на телефона. И след като свърши разговора си с Джо, желае да говори с нея. Гласът му звучеше напрегнато и тя се зачуди защо ли изглежда толкова умислен.

Гледаше някъде през нея.

— Нищо важно — каза той. — Просто иска да чуе как се справяш.

Ник се отправи към банята, но минавайки покрай Лорен, го лъхна ароматът на парфюма й. Престори се, че не го е забелязал, точно както се беше престорил преди малко, че не е видял колко невероятно секси изглежда тя в тази тясна черна рокля. Докато не затвори вратата зад себе си. Тогава се облегна на нея, наведе глава и прошепна:

— По дяволите, аз съм в беда!

Отидоха да вземат Ноа и Томи с петнайсет минути закъснение. Ник подкара по алеята за коли зад сградата на абатството и спря пред стълбището. Двамата с Лорен тъкмо слизаха, когато Томи се появи на вратата и притича надолу по стълбите. Ноа не се виждаше никъде.

Той прегърна Лорен.

— Добре ли си?

— Чудесно — увери го тя.

— Върни се в колата. — Той отвори вратата, явно много разтревожен. — Ник, това е лоша идея.

— Къде е Ноа? — попита агентът. Той изчака Томи да се настани на задната седалка и се намести зад волана.

— Идва — отвърна Томи. — Хайде да вземем храна за вкъщи от някой ресторант и да отидем у Лорен да хапнем. Не ми харесва идеята тя да излиза на публични места. Опасно е.

Лорен се обърна, за да може да вижда лицето му.

— Томи, не мога непрекъснато да стоя заключена. Идеята е да ни виждат заедно, не помниш ли?

— Знам каква е идеята — троснато изрече той. — Предизвикай смахнатия и го накарай да те преследва.

— Той може да я преследва с години — тихо отрони Ник. — Но ние бихме предпочели това да стане по-скоро. Ще бъдем готови и ще го чакаме.

— Повтарям ви, че тази идея не е добра. Нещата може да се объркат…

— Ти знаеш ли, че има агенти, които ни наблюдават в момента? — прекъсна го Лорен.

Тя не беше сигурна дали това е вярно. Само се опитваше да успокои брат си.

— Къде са? — попита той и изви глава, за да погледне през задния прозорец.

— Не бива да ги виждаш — рече авторитетно Лорен.

Тогава Томи като че ли малко се успокои.

— Е, добре. Мамка му, забравих си портфейла!

— Не биваше да казваш това, докато не ти представят сметката в ресторанта — пошегува се Ник.

— Изчакайте ме само минутка.

Лорен видя как брат й изтича нагоре по стълбите и се скри отново в къщата.

— По-нервен е, отколкото беше в Канзас Сити.

— Напълно разбираемо е.

След минута Томи се появи. Слизаше, като вземаше по две стъпала наведнъж. Ноа го следваше по петите.