Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Именно в този момент Ник и Лорен забелязаха с какво е облечен Ноа. Ник пръв започна да се смее, но Лорен бързо се присъедини към него.

Беше се облякъл като свещеник — с черни одежди, черна свещеническа риза и бяла римска яка.

— Той ще отиде направо в ада — изпъшка Ник.

Лорен трябваше да извърне глава, за да престане да се киска.

— Мислиш ли, че носи пистолет? — попита тя.

— Задължително — отвърна Ник.

— През цялото време ли?

— Дори и нощем — успокои я той.

Ноа не си направи труд да ги поздрави. Той бе решен да накара Томи да се съгласи с него за нещо, за което двамата явно бяха спорили.

— Казвам ти, не е нормално!

— За теб може да не е — отвърна му Томи.

— За никого не е нормално — изсумтя Ноа.

Ник предположи за какво е тази караница.

— Обетът за безбрачие, нали?

— Да бе — възнегодува Ноа. — Свещеникът никога да не стигал до секс… Това просто не е справедливо.

Ник се разсмя. Томи поклати глава, а след това се опита да смени темата.

— Къде ще ядем?

Ала Ноа не желаеше да отстъпи. Той просто не можеше да преглътне обета за безбрачие.

— Това не е здравословно — продължаваше да нарежда агентът. — Ти дори не забелязваш всички тези жени, дето идват при теб. Така ли?

Томи започваше да губи търпение.

— Да, забелязвам ги — каза той. — Но не им обръщам внимание.

— Точно това имам предвид.

— Да, знам — сряза го Томи. — Не е нормално. Хайде сега престани.

Ноа реши да му угоди.

— По дяволите, много хубаво миришеш, Лорен. Или това ухание идва от Ник? — пошегува се той.

Преди някой от двамата да успее да отговори, Ноа вметна неочаквано:

— Не сте ли забелязали, че в тоя град има безбожно много пикапи? Те са навсякъде, дявол ги взел! Предполагам, че Уесън проверява номерата на всичките. Нали така?

Този въпрос сложи край на безгрижното настроение и разговорът стана сериозен.

— Днес по-рано му се обадих да разбера дали има някакви новини. Предполагах, че е проверил автомобилните номера на работниците в заведението на Лорен, но Уесън не пожела да ми каже нищо.

— Какво ти отговори?

— „Аз си върша работата“. Цитирам го точно.

Ноа въздъхна.

— Значи ние сме наемниците! Той ще ни държи настрана.

— Така изглежда.

— По дяволите, нямам намерение да работя на сляпо.

Томи започна да измъчва Ник с въпроси и предложения и когато паркираха колата зад ресторант „Роузбрайър“, Лорен вече бе загубила апетита си.

Ноа сграбчи Томи за ръката над лакътя, когато той се опита да излезе от колата.

— Виж какво, отче, стой до мен. Ако хукнеш пак нанякъде, собственоръчно ще те застрелям.

— Да, добре. Няма да се повтори.

Ноа се усмихна и доброто му настроение се възвърна. Томи слезе от автомобила и отвори вратата на Лорен. Тя спусна краката си навън и се изправи, като смутено придърпваше полата си.

Ноа тихо подсвирна от възхищение.

— Имаш красива сестра, Том.

— Не подобава на един свещеник да подсвирква, когато види хубава жена.

Ноа погледна към Ник.

— Не е спрял да ме критикува, откакто си сложих тази свещеническа яка. Аз се старая да бъда търпелив и полезен, но той ми създава трудности.

Томи тръгна напред заедно с Лорен, сведе глава към нея и взе да й говори нещо. Ник вървеше редом с Ноа.

— Полезен, в какъв смисъл? — попита той.

Ноа сви рамене.

— Предложих да отменя един от другите свещеници в изповедалнята, но Том изопачи всичко и не ми позволи.

Томи чу забележката и погледна назад.

— Разбира се, че няма да ти позволя.

— Твоят приятел взема твърде на сериозно тези свещенически работи.

— Всички свещеници вземат на сериозно работата си — каза Ник. — Аз трябваше да предупредя Томи за изкривеното ти чувство за хумор.

— Много е лесно да го раздразниш.

— Така е, защото знаеш как да му дърпаш конците.

— Ами Лорен?

— Какво имаш предвид?

Ноа му намигна.

— Вече започна ли да й дърпаш конците? Забелязах как я гледаше.

— Тя е забранена територия. Томи, изчакай ни — извика Ник. — Нека някой от нас да влезе пръв.

— Забранена територия за теб или за мен?

— За двама ни. Тя не е от онези жени, с които можеш да се мотаеш, без да си се обвързал.

Настланата с чакъл пътека завиваше покрай сградата. Ноа тръгна с големи крачки напред и изпревари Томи и Лорен, а Ник изостана. Двамата агенти бяха заети да оглеждат терена.

От двете страни на пътеката до вратата имаше големи теракотени саксии с червено и бяло мушкато, обсипани с цвят. „Роузбрайър“ беше една голяма къща във викториански стил, превърната в ресторант. Трапезарията беше богато украсена с кристални вази, пълни с пролетни цветя — имаше ги по всичките маси с бели покривки. Порцелановите сервизи изглеждаха стари и скъпи.