Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Въведоха ги в един салон в задната част на къщата с изглед към малко езеро с патици и гора. Посочиха им кръглата маса до прозореца, за да могат да се наслаждават на гледката, но Ноа кимна към една ъглова маса и поиска да седнат там.

Помещението беше пълно. Чуваше се говор и смях. Няколко семейства се хранеха заедно с децата си. Когато групата тръгна към ъгъла, всички обърнаха глави да видят Лорен. Дори децата я гледаха като хипнотизирани. Тя като че ли не забелязваше възхитените погледи на мъжете в ресторанта.

Келнерът премести малко по-напред масата, за да може Лорен да седне в ъгъла. Ник седна до нея. Ноа и Томи се настаниха срещу тях, но Ноа не понасяше да седи с гръб към помещението, тъй че измести стола си, за да може да вижда останалите клиенти. Ник започна да сваля сакото си, но се сети, че хората ще видят пистолета му, и отново го облече.

Томи не можеше да седи на едно място. През две секунди се обръщаше да огледа помещението. Мигновено вдигаше глава, щом наблизо избухнеше смях.

— Седни спокойно и се опитай да се отпуснеш — нареди му Ноа. — Привличаш вниманието на околните, като се въртиш така на стола. И престани да се вторачваш в хората. Не познаваш ли повечето от тях?

Томи поклати отрицателно глава.

— Не, не ги познавам. Именно затова ги оглеждам.

— Остави на нас да ги наблюдаваме — предложи Ник.

— А сега се заеми с менюто. Съгласен ли си?

— Опитай да се усмихнеш, Томи — прошепна Лорен.

— Предполага се, че тази вечер празнуваме.

— Аз ще поръчам бутилка шампанско — предложи Ник.

— Какво празнуваме? — попита Ноа.

Лорен протегна ръка напред.

— С Ник сме официално сгодени.

Тогава Томи наистина се усмихна.

— Значи ето защо си се издокарала така тази вечер. Дори си се гримирала. А ти никога не слагаш грим.

Знаеше, че брат й няма за цел да я накара да се почувства неловко, но въпреки това й се искаше да го ритне под масата, за да го принуди да млъкне.

— И косата ти изглежда по-различно.

— Накъдрих я. Нещо против ли имаш? Честно казано, това е дребна работа. А междувременно, ако някой те попита, да знаеш, че си във възторг от това, че ще се омъжа за най-добрия ти приятел.

— Добре — отвърна той.

— Всъщност може да се наложи наистина да се оженя за сестра ти — усмихна се Ник.

— Как така?

— Тя налетя на една приятелка…

— Лорна не ми е приятелка.

Ник кимна, но продължи:

— И Лорен е готова на всичко, за да не й позволи да се окаже права.

Томи се разсмя.

— Лорна винаги я дразни. Предполагам, че наистина ще ти се наложи да се ожениш за нея.

Той се облегна на стола си. Погледът му заподскача от Лорен към Ник. Накрая съвсем сериозно заяви:

— Знаете ли, че това съвсем няма да е лошо. Двамата някак си подхождате.

— Тя не иска да се омъжи за мен. Не съм бил достатъчно безопасен.

— Сватбата ще се състои в седем часа във втората събота на октомври и ти ще ни венчаеш — осведоми го Лорен. — Сигурна съм, че Лорна ще поиска да говори с теб, затова се прави на щастлив и не забравяй датата.

— Да, втората събота на октомври — повтори той. — Няма да забравя. Но когато всичко това приключи, ще ти се наложи да разкриеш истината на Лорна.

Лорен ядно поклати глава:

— По-скоро ще се преместя да живея другаде.

— Мислех, че ще се омъжиш за мен, за да спасиш репутацията си.

Тя повдигна рамене.

— Предполагам, че бих го направила.

— Бракът е свето тайнство — напомни им Томи.

— Не бъди толкова сериозен — усмихна се Лорен.

— С други думи, да лъжа най-безсрамно, така ли?

— Точно така — заяви сестра му.

— Добре, нека да те питам едно нещо. Ако ще ви венчавам с Ник, кой тогава ще те заведе до олтара?

— Не бях помислила за това — призна си Лорен.

— Имам идея — обади се Ноа. — Какво ще кажете аз да венчая Ник и Лорен, а ти, Том, да заведеш сестра си до олтара.

— Ето това се казва стратегия! — съгласи се Ник.

Томи изглеждаше разгневен.

— Добре, Ноа, хайде да си припомним правилата още веднъж. Ти не си истински свещеник, а това означава, че не можеш да венчаеш никого, не можеш да изслушваш изповеди и не можеш да си уреждаш срещи с жени.

Ноа се разсмя и с това привлече вниманието на останалите посетители.

— Дявол да го вземе, не се иска много, за да изкараш човек от кожата! Нали се преструваме, че Лорен и Ник ще се женят? Аз пък се преструвам, че ще ги венчая.

Томи погледна строго Ник.

— Абатът пое огромен риск заради Ноа. Пит го убеди да приеме нашия план. Той се съгласи да каже на всички, че Уесън е негов братовчед и че му е позволил да отседне във вилата. Човекът наистина е много любезен и услужлив — добави той. — Но не ни харесват хора, играещи ролята на свещеници, а Ноа обеща, че с нищо няма да дискредитира расото. А само пет минути след като напуснахме кабинета на абата, Ноа намигна на Сузи Джонсън и я нарече „миличка“.