Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Когато тръгнаха да излизат от ресторанта, едно шестчленно семейство повика Томи на своята маса. Ноа остана с него, а Ник и Лорен излязоха навън.

Но докато отиваха към колата си, шевролетът на Лони влетя в паркинга.

Със силно скърцане на спирачки автомобилът се закова в центъра, само на няколко крачки от тях. Ник избута Лорен между две коли и застана пред нея, като изчакваше да види какво възнамерява да прави шофьорът.

Лони не беше сам. В шевролета имаше още трима души, всички от близкия град Нюджънт и всички с досиета на малолетни престъпници. Винаги когато Лони трябваше да свърши някаква важна работа за Стив Бренър, той гледаше да включи и приятелите си. Даваше им само дребни подаяния, но те бяха прекалено тъпи, за да се сетят, че синчето на шерифа прибира и техния дял от парите, плащани от Стив. Пък и тяхната цел беше да се забавляват, а не да печелят. Лони имаше още една причина да ги взема със себе си. Ако работата тръгнеше на зле, те щяха да операт пешкира. А неговият баща негодник щеше да се наложи да го пусне. Какво щяха да си кажат хората, ако синът на шерифа отидеше в затвора? Най-важното за татко му беше да е голяма „клечка“ в града. Синчето смяташе, че и убийство да извърши, ще му се размине, стига да е по-внимателен.

Стив беше казал на Лони, че Лорен и нейният приятел се возят с „Експлорър“, а те стояха точно до един нов червен „Форд Експлорър“. Стив не му бе споменал нищо друго за Ник, освен че претендира да е годеник на Лорен. Тъй като Стив възнамеряваше да се ожени за Лорен, Лони трябваше здравата да сплаши Ник. „Изгони го от града“, беше му наредил той и бе размахал под носа му дебела пачка, при което лигите на Лони потекоха и обеща да изпълни всичко.

— Това е Лони, синът на шерифа — прошепна Лорен.

— Какво ли е намислил?

— Както изглежда, много скоро ще разберем — прошепна Ник. А след това извика: — Ей, хлапе, премести си колата оттам.

Лони остави мотора да работи, отвори вратата и изскочи от автомобила. Беше висок като върлина и тромав, а лицето му бе нашарено с белези от акне. Тънките му устни станаха почти невидими, когато се ухили. Косата му висеше на дълги мазни кичури върху лицето. Ник прецени, че Лони е на около осемнайсет деветнайсет години.

Това вече беше една изгубена кауза. Виждаше го в очите му.

— Хайде да започнем с колата — викна Лони на приятелите си. — Направете я на парчета. — Извади автоматичен нож от задния си джоб и като се хилеше, се изфука: — Сега ще изкарам акъла на този Големец. Гледайте и се учете! — Щракна мръсното острие на ножа и бавно тръгна напред. — Лора, ти ще се прибереш у дома с нас, защото колата на гаджето ти ще стане за боклука, когато приключа с него.

Ник се засмя. Такава реакция Лони не беше очаквал.

— Какво ти е смешно, мамка му!

— Ти — отговори Ник. Той забеляза как Ноа избута Томи зад себе си и се втурна надолу по стълбите към тях. Извика му: — Хей, Ноа, местният бандит иска да разбие новата кола.

— Но това е… — започна Томи.

— Точно така — прекъсна го Ник.

— Лони, какво си мислиш, че правиш? Прибери този нож — нареди му Томи.

— Имам малко работа с Лора — настръхна отново синчето на шерифа. — Ти и другият свещеник се приберете вътре.

— Този тип малоумен ли е? — недоверчиво попита Ноа.

— Според мен трябва да е така — бавно изрече Ник, бръкна под сакото си и разкопча каишката, с която бе прикрепен пистолетът му.

Вбесен, че му се надсмиват пред приятелите му, Лони се хвърли напред и заби ножа в лявата предна гума. След това отново я прободе и се усмихна, като чу съскането на излитащия въздух.

— Още ли ме смяташ за малоумен?

— Слава богу, имаме резервна — извика Ноа.

Той се стараеше едновременно да държи Томи зад себе си и да наблюдава ненормалника.

Лони реагира точно така, както Ноа се надяваше — сряза и другата гума. Приятелите му се запревиваха от смях и това само го окуражи. Издраска една назъбена линия върху решетката на радиатора, след това направи същото с капака.

А после отстъпи назад, за да огледа постижението си. Закикоти се победоносно:

— Ха да видим как ще се приберете у дома сега?

Ник присви небрежно рамене.

— Смятах да се прибера с моята кола.

— С две спукани гуми ли?

Агентът се усмихна весело.

— Защо? Това не е моята кола.

Лони тъпо примигна. Ник пристъпи напред и извика:

— Ноа, може би трябва да влезеш и да извикаш шерифа. Той ще иска да знае, че синът му е повредил колата му.

— Мамка му! — изломоти Лони.