Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Боже! — простена шерифът.

— Ще се наложи да го арестуваш. Аз ще намина утре да попълня документацията.

— Ама каква документация, мистър Агент? Нали моята кола е повредена. Лони, престани да хленчиш, че иначе ще ти прасна един, кълна се.

Ноа се приближи зад шерифа.

— Аз не съм много добре запознат със закона, тъй като съм свещеник, но ми се струва, че тук е извършено престъпление от вашия син. Лони заплаши с нож агент на ФБР, а това е тежко престъпление, нали така?

— Е, вижте какво, може да е престъпление, а може и да не е — взе да увърта шерифът. — Аз не виждам нож, така че вашите твърдения може да са изфабрикувани. Разбирате ли сега пред каква дилема съм изправен?

— Ножът е под колата — осведоми го Ноа.

Опитвайки се да спечели малко време, за да измисли как да постъпи, шерифът промърмори:

— Как така се е озовал отдолу?

— Аз го ритнах там — намеси се Лорен.

— Че за какво ти е бил на тебе тоя нож?

— О, за бога… — започна тя.

Шерифът свали шапката си и се почеса по главата.

— Ето сега какво смятам да направя. Всички вие си вървете у дома и оставете на мен да се оправя с тази работа. Ти може да наминеш в офиса утре, но първо ще ми се обадиш — обърна се той към Ник. — Дотогава всичко ще съм оправил. Хайде, вървете си у дома.

Лорен цялата се тресеше от гняв. Без да каже и дума повече, тя обърна гръб на шерифа и тръгна към колата на Ник, а токчетата й отсечено затракаха по паважа.

Докато й отваряше вратата, Ник я хвана за ръка.

— Добре ли си? Трепериш. Не се изплаши, нали? Знаеш, че нямаше да позволя да ти се случи нищо лошо.

— Да — отговори тя. — Просто съм ядосана, това е всичко. Шерифът няма да направи нищо, няма начин да арестува синчето си. Само почакай и ще видиш.

— Просто си ядосана.

— Лони имаше нож — извика тя. — Можеше да те нарани.

— Ти си се притеснявала за мен ли? — слисано я изгледа Ник.

Томи и Ноа тъкмо се настаняваха на задната седалка и тя не искаше да я чуят.

— Разбира се, че се притеснявах! А сега ще престанеш ли да се хилиш като идиот и ще се качиш ли в колата? Искам да се прибера у дома.

Прииска му се да я целуне, но се задоволи само с това да стисне силно ръката й.

— Шерифе — извика Ник, преди да подкара. — Утре ще трябва да поговоря със сина ти.

Докато изкарваше колата от паркинга, Томи изви глава, за да погледне през задния прозорец. Шерифът се караше с Лони.

— Ти нали не мислиш, че Лони е човекът, който преследва Лорен?

— Ще го проверим — отговори му Ник. — Но не смятам, че той е човекът, когото търсим. Тъп е като галош.

— Това момче е бавноразвиващо се — намеси се Ноа.

— Е, ти се постара да го насъскаш допълнително — рече Ник.

— И как съм го направил? — невинно попита той.

— „Слава богу, имаме резервна гума“. Не каза ли така на Лони, след като той сряза първата?

— Може би — рече Ноа. — Исках просто да е зает с нещо, за да остави на мира теб и Лорен.

— А аз си помислих, че искаш да видиш докъде може да стигне.

Ноа сви рамене, като подръпваше твърдата си свещеническа яка, която жулеше врата му.

— Това нещо ми прилича на примка — изсумтя той на Томи.

— Ник, в ресторанта имаше ли някакви агенти? И ако е имало, защо някой от тях не дойде да ни помогне? — попита го Лорен.

— Положението беше под контрол — отвърна й Ник.

— Уесън ми нареди да позволя на Томи да изслушва изповеди — каза Ноа.

— Пит не е съгласен той да влиза в изповедалнята — отвърна Ник. — Идеята не е добра.

— И аз така му рекох.

От начина, по който говореше Ноа, Лорен разбра, че той също не харесва Уесън. Обърна се и направо го попита защо.

Ник натисна с палец микрофончето, за да не може Уесън да ги подслушва.

— Не бива да правиш това — скара му се Ноа. — Аз искам Уесън да ме чуе. За сведение, според мен той се стреми единствено към слава и власт. Не дава и пукната пара за това кого ще стъпче, за да стигне до върха, дори да е Моргенщерн.

Ноа се самонавиваше и нямаше намерение да спре, докато не изкаже цялото си натрупано разочарование от човека, който ръководеше операцията.

— Той със сигурност не умее да работи в екип — продължи Ноа. — Но пък и аз не умея. Все пак избягвам публичните изяви, също като тебе, но Уесън нарочно ги търси. Спомняш ли си случая „Старк“? — попита той и преди Ник да успее да му отговори, добави: — Разбира се, че си го спомняш. Когато се наложи да убиеш някого, това не се забравя.

— Какво искаш да кажеш за този случай? — попита го Ник, поглеждайки към отражението на Ноа в огледалцето за обратно виждане.