Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Най-накрая Кристофър отбеляза доволно:

— Лорен е важна част от този град. Хората разчитат на нея. Двете с Мишел са като сестри, същински дяволчета. Божичко, само как обичат да се смеят!

Ник се чудеше кога ли ще има шанс да танцува с Лорен. Със сигурност не възнамеряваше да се нареди на опашката. В качеството си на годеник той имаше право на някои облаги. Дори всичко това да беше само игра.

Кристофър като че ли прочете мислите му.

— Защо не отидеш да доведеш Лорен? Яденето ще свърши бързо.

— Добра идея — съгласи се Ник.

Той си проправи път през тълпата, потупа кавалера на Лорен по рамото и я привлече към себе си.

— Дамата е моя, хлапе.

За да не разочарова съвсем тийнейджъра, Лорен се наклони към него и го помоли да й запази един танц за по-късно, след вечеря.

— Ти само го окуражаваш — скара й се не на шега Ник.

— Той е мило момче — отвърна Лорен.

Ник не искаше да говорят за хлапето. Притисна я по-силно и продължи да танцува.

— Дръж се така, сякаш си влюбена в мен, скъпа — инструктира я той.

Лорен се усмихна:

— Аз наистина те обичам, любими.

— Харесвам това нещо, с което си облечена.

— Казва се рокля. Или по-точно лятна рокля с презрамки. Благодаря ти.

— Ако всички мъже в този град се страхуват от теб, защо тогава се редят на опашка за танци?

— Не знам — рече тя. — Може би защото са уверени, че няма да им откажа. Но не ме канят на срещи. Струва ми се, че Томи е прав. Може би ги плаша.

— Това е добре — каза той самодоволно.

— Защо? — попита тя.

Ник не отговори на въпроса й.

— Хайде да хапнем — предложи той.

— Виола и Беси Джийн ни махат. Струва ми се, че искат да седнем при тях.

— Кучи син! — просъска Ник.

Реакцията му я стресна.

— Мислех, че ги харесваш.

— Не става въпрос за тях — нетърпеливо отвърна той. — Току-що забелязах Лони. По дяволите, какво прави той тук?

— Трябва ли сега да ти натяквам: „Нали ти казах?“ — ядоса се не на шега тя.

Лорен съзря Лони сред тълпата: седеше сам върху една маса за пикник и нагло се оглеждаше. Около масата нямаше други хора. Лорен забеляза няколко души наблизо, явно притеснени от присъствието на побойника, които избягваха да срещнат погледа му.

Ник оглеждаше тълпата, търсейки шерифа.

— Никъде не виждам миличкия му татко — отбеляза той.

— О, съмнявам се, че е тук. През целия ден не ти отговаряше на телефона, а арестът беше заключен, когато минахме оттам. Мисля, че той се крие от теб, мистър Агент — имитира тя гласа на шерифа.

Ник поклати глава.

— Ще ми се наложи да направя нещо по въпроса.

— Първо ще трябва да го откриеш.

— Не ти говоря за шерифа — отвърна той, — а за Лони. Той ни създава излишни усложнения в момента.

— Какво би могъл да сториш?

Ник прегърна Лорен през раменете и двамата се отправиха към бюфета, който се намираше от другата страна на подиума.

— Първо иди накарай Лони да слезе от масата — предложи тя. — А след това ще ядем. Хората имат нужда от място, където да седнат.

— Добре — съгласи се Ник, но когато се обърна към масите, видя Том да се приближава към Лони.

Той държеше голяма вилица за барбекю в ръката си и изразът на лицето му подсказваше, че днес няма намерение да се примирява с всяващите страх тактики на Лони. Ноа беше зает да загребва прегорели кюфтета, но през цялото време държеше под око Томи. Това обясняваше защо две кюфтета се намираха на земята. Приятелите на Лони изникнаха от небитието и застанаха до масата, очаквайки приближаването на Томи.

— Няма ли да помогнеш на брат ми? — попита Лорен притеснено.

— Той може да се справи сам.

На устните на Лони висеше цигара. Томи му каза нещо, а Лони поклати отрицателно глава. След което хвърли цигарата в лицето му. Томи я настъпи. После светкавично сграбчи синчето на шерифа за врата и го смъкна от масата.

Ръката на Лони се плъзна в джоба на панталона му, но в този миг Ноа притича до тях. Същото направиха и голям брой мъже, присъстващи на пикника. Тази демонстрация на солидарност вбеси Лони и в миг лицето му стана мораво от ярост. Ноа си проправи път напред точно когато непрокопсаникът щракна острието на автоматичния си нож. Ноа го прасна жестоко по китката с вилицата за барбекю и в същото време му подложи крак. Виейки от болка, Лони изпусна ножа. Томи го вдигна и го подхвърли на Ноа, а след това нареди на Лони и на приятелите му да напуснат.

Лорен въздъхна с облекчение. Докато Томи и Ноа се връщаха към скарата, неколцина мъже ги спряха, за да им стиснат ръцете. Друг ентусиазирано ги потупа по рамото.