Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Бренър кимна с разбиране.

— Защо да не ти се обадя по телефона следващия понеделник? Така ще имаш време да се съвземеш след сватбата на Мишел.

— Добре, става.

— Годеж и определяне датата на сватбата… Това стана доста набързо, нали?

— Познавам Лорен още от времето, когато беше малко момиче — отвърна Ник.

— И когато се видяхме отново в Канзас Сити, ние просто знаехме какво ще се случи. Нали така, скъпи?

Ник се усмихна и кимна утвърдително.

— Моите поздравления още веднъж — каза Стив. — Май е най-добре да отида да си взема едно кюфте, преди да са свършили.

Ник не откъсваше очи от Бренър, докато той се отдалечаваше.

— Какво мислиш за него? — попита го Лорен.

— Таи много гняв.

— Как разбра?

— Когато ни поздравяваше, ръцете му бяха стиснати в юмруци.

— В момента направо му съсипвам живота. Сигурно едва се сдържа да не ми извие врата.

— Ти сама проваляш плановете му, без чужда помощ.

— Той сред заподозрените ли е?

— Всички са заподозрени — отвърна Ник. — Хайде, нека да отидем да седнем на одеялото и да се преструваме на влюбени тийнейджъри.

Това предложение я накара да се засмее. Неколцина мъже и жени се обърнаха и се усмихнаха при вида на щастливата двойка.

— Планът ти си го бива — каза тя. — Но не смятам, че абатът ще го одобри.

— Ето ви и вас. Навсякъде ви търсих.

Мишел бързо крачеше към тях по тревата. Ухилен до уши, годеникът й Кристофър я държеше за ръка.

Мишел беше красива жена. Дребничка, с изящни черти, тя имаше дълги златисти коси, обрамчващи нежното й лице. Усмивката й бе убийствена, никой не можеше да й устои.

Носеше метална шина на десния си крак и когато се опита да седне до масата за пикник, изохка от болка. Кристофър разказваше на Ник някакъв току-що чут виц, но веднага я грабна в прегръдките си и седна заедно с нея, като я държеше в скута си.

— Все още куцам — оплака се Мишел.

— Но почти не си личи — настоя Лорен.

— Така ли мислиш?

— О, да, забелязах разликата.

— Разбих си коляното при автомобилна катастрофа — обясни тя на Ник. — Минимален процент от хората в моето положение въобще прохождат, но аз се преборих.

— Мишел много разбира от проценти — обясни Кристофър. — Учи математика и счетоводна отчетност и ще стане дипломиран счетоводител, след като се оженим.

— Аз водя счетоводството на Лорен — добави Мишел.

Ръководителят на оркестъра потупа микрофона, за да привлече вниманието на всички, и обяви, че следващата песен ще е последна.

— Трябва да потанцуваме, миличка — настоя Кристофър.

Ник също поведе Лорен към дансинга.

— Твоите приятели ми допадат — довери й той.

— Те също те харесаха.

Ръководителят на групата разгърна едно листче и се усмихна.

— О, това е едно много бавно парче, от любимите ми! — обяви той. — Същото мога да кажа и за малкото момиченце, на което е посветена песента. Тя е за нашата сладка Лорен Мадън и е от Разбивача на сърца.

Ник тъкмо бе прегърнал Лорен, когато чу съобщението. Тя шумно си пое дъх и цялата се напрегна. Притисна я по-плътно към себе си, предпазвайки я инстинктивно от опасността.

Видя, че Томи и Ноа се приближават към подиума на оркестъра. Още един мъж се отдели от тълпата и излезе напред от противоположната посока. Ник веднага позна, че е агент. Дявол да го вземе, никой от тях не знаеше кого търсят, а в този миг всички ги наобиколиха и се усмихваха, защото песента беше посветена на Лорен.

— Кучи син! — промърмори Ник.

— Какво ще правим? — прошепна Лорен с треперещ глас.

— Ще танцуваме — отговори й той.

Лорен имаше чувството, че целият свят се срива върху главата й. Едва си поемаше дъх, не можеше да мисли. Склони глава на гърдите на Ник и притвори очи. Той иска да знам, че е тук и ме наблюдава. О, Боже, накарай го да ме остави на мира. Умолявам те, Боже… — мислеше си Лорен.

— А сега, приятели, всеки да сграбчи партньора си, защото, както вече ви казах, това е последната песен по желание. И тя се казва „Имам очи само за теб“.

Той стоеше сред тълпата и наблюдаваше, обзет от трескаво опиянение. Лорен, неговата сладка Лорен. Тя направо го хипнотизираше. Толкова прекрасна, толкова недосегаема… Засега.

„Скоро, моя любов, скоро ще бъдеш моя“, тананикаше наум той.

С ъгълчето на окото си забеляза „мулето“ — както наричаше агентите на ФБР, — което се приближаваше към нея. Тогава се усмихна. Само щракна с пръсти и ето че те дойдоха. Сега той беше паякът, а те бяха уловени в мрежата му.