Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Тя седна и зачака водата да заври. Не можеше да стои спокойно, затова взе тестето карти, което Джо бе оставил на масата и започна да ги разбърква.

— Ами какво стана със сцената на местопрестъплението, която така беше развълнувала Уесън? Не трябваше ли досега да сме научили нещо по въпроса?

— Лабораторията обработва събраните веществени доказателства — отвърна Джо. — Но знам със сигурност, че следите са били съсипани.

— От кого?

— От крави.

Думите на Джо я накараха мигновено да си представи тази ужасяваща картина и тя неволно възкликна:

— О, божичко!

— Раздай картите — предложи й той, надявайки се да отвлече вниманието й. — Ще играем руми 8 8 Вид игра на карти. — Б.пр. .

— Добре — прошепна Лорен, но продължаваше да седи и да разбърква картите.

Най-накрая Джо ги взе от ръцете й и ги раздаде вместо нея.

— Знам, че според теб е минало много време, но… — започна Ник.

Тя не го остави да довърши.

— Няма да намерят пръстови отпечатъци. Няма да открият никакви веществени доказателства, които да ги отведат до него.

Ник седна на стола с лице към облегалката и подпря ръце на нея.

— Не го изкарвай супермен. И той е простосмъртен като всички нас. Ще обърка нещо и тогава ще го пипнем.

Тя взе картите си и ги огледа.

— Колкото по-рано, толкова по-добре, нали така?

— Разбира се.

— Добре, защо тогава не направим нещо, че това да се случи по-скоро? Мисля, че Уесън е прав. Може би утре сутринта трябва да отида да бягам сама, а после през целия ден да си върша работата из града. Той търси възможност и според мен ние трябва да му я дадем. А ти ще можеш да осигуриш моята безопасност.

Ник категорично отхвърли идеята й.

— Не смяташ ли, че трябва да обсъдим това, преди ти…

— Не! — прекъсна я той.

Тя успя да се овладее.

— Аз наистина смятам…

Ник не й даде да довърши:

— Обещах на брат ти, че няма да те изпускам от погледа си, и така ще бъде.

— Ей, Ник, я по-спокойно — намеси се Джо.

— Добре, прав си — съгласи се той.

Напрежението се отразяваше и на двамата. Лорен знаеше защо се чувства толкова отчаяна. Един психопат контролираше всеки миг от живота й. Да, именно това ставаше и, мили Боже, как го ненавиждаше само. Но защо Ник губеше самообладание? Би трябвало да е свикнал да работи под такова напрежение? До тази вечер се бе държал много безгрижно и изглеждаше твърд като скала. За бога, как бе успявал да бъде такъв ден след ден? Специалното подразделение, в което работеше, издирваше отвлечени деца. Тя не можеше да си представи нищо по-ужасяващо от едно дете в опасност. Сигурно напрежението бе огромно.

— Ти си експертът. Ще оставя на теб да решиш какво трябва да се направи. Ако не желаеш да ме оставиш да излизам сама, ще те послушам — рече тя.

Ник не можеше да проумее защо изведнъж отново бе станала толкова разумна.

— Как така? — попита той с подозрение в гласа.

— Не искам да правя работата ти по-трудна, отколкото вече е — отговори Лорен.

— Сега, след като и двамата се успокоихте, на мен някак не ми се ще да повдигам тоя въпрос — обади се Джо. Той изчисти една карта и си взе нова. — Щото знам, че Ник пак ще се разстрои, обаче…

— Какво имаш да ми казваш? — припряно попита агентът.

— Ако нашият човек не подаде глава от дупката си в рамките на следващите два дни, ще ме прехвърлят на друга работа.

Лицето на Ник потръпна.

— Откъде знаеш, че ще те преместят? — попита Лорен.

— Уесън решава тези неща. Прав съм, нали? — досети се Ник.

Джо кимна утвърдително.

— Според него извратенякът може би знае, че съм тук и ако аз вдигна голям шум около заминаването си, тогава е много вероятно да…

— Я почакай малко! — прекъсна го Ник. — По тази логика Уесън може да отзове и другите агенти, тъй че психопатът да се чувства по-комфортно. Имам една идея. Защо всички да не си съберем багажа сега и да заминем? Лорен може да остави входната врата отворена, тъй че за него няма да има никакви пречки да влезе вътре. Ето такава е горе-долу политическата стратегия на Уесън, нали Джо? Но самият той ще остане в Холи Оукс и още как, мамка му.

Джо посочи микрофончето, за да напомни, че Уесън може да ги слуша в момента, но на Ник въобще не му пукаше за това. Искаше Уесън да знае какво мисли той за неговите методи.

Ник свали иглата и вдигна микрофончето пред себе си:

— Ти искаш да си големият шеф, дето ще хване престъпника, нали, Джулс? На всяка цена. Такъв е планът ти, нали? Това постижение ще изглежда страхотно в досието ти. Твоите амбиции са далеч по-важни от сигурността на Лорен.